Дейвид Никълс - Винаги в същия ден

Свежестта и пиянството не си съответстват и с изключение на чаша шампанско или вино на вечеря, Силви не близва алкохол. Не пуши, не взема наркотици, не яде червено месо, хляб, рафинирана захар и картофи. И най-важното — не може да търпи пиянството на Декстър. Легендарните му умения да приготвя коктейли не я вълнуват ни най-малко. Смята пиянството за недостойна, немъжествена черта и неведнъж в края на вечерта той се е оказвал сам на масата заради третото мартини. Макар да не го е изричала гласно, тя му е поставила ултиматум — действай разумно, подреди живота си или ще ме изгубиш. В резултат на което напоследък пиянските нощи са намалели значително, както и сутрините, изпълнени със срам и себеомраза. Вече не си ляга с бутилка червено вино до леглото, в случай че ожаднее в просъница, и е благодарен за това. Чувства се като прероден.

Но най-забележителното у Силви е, че той я харесва много повече, отколкото тя — него. Харесва праволинейността, самоувереността и уравновесеността й. Харесва амбицията й — яростна и безпардонна — и вкуса й — скъп и безупречен. Харесва, разбира се, и как изглежда и как изглеждат двамата заедно, но харесва и липсата на всякаква сантименталност. Тя е твърда, блестяща и желана като диамант и за пръв път в живота си той се домогва до някого. На първата им среща — разорително скъп френски ресторант в Челси — той я попита разтревожено дали се забавлява. Отговори му, че се чувства чудесно, но не обича да се смее на публично място, понеже не харесва как смехът се отразява на лицето й. И макар част от него да изтръпна от хлад при тези думи, друга част се възхити от последователността й.

Гостуването — първото в дома на родителите й — е част от дълъг уикенд. Отбиха се за кратко в Чичестър, преди да продължат към вилата под наем в Корнуол, където Силви ще го научи как да кара сърф. Той, разбира се, не можел си позволи дълги почивки, трябва да работи или по-точно — да търси работа. Но въображението му рисува Силви с изопнато, порозовяло от слънцето лице, в бански костюм и с коса, прибрана на тила, и той се предава. Поглежда я сега, за да провери как се представя, и тя му се усмихва насърчително в сиянието на свещта. Справя се прилично засега и си сипва последна чаша вино. Не бива да прекалява. Пред тези хора не бива да губи разсъдък.

След десерта — шербет от ягоди от собствената им градина, който той засипва с похвали — Декстър помага на Силви да отнесе чиниите в къщата — безупречно имение от червени тухли. Влизат в кухнята във викториански провинциален стил и започват да зареждат съдомиялната машина.

— Непрекъснато бъркам братята ти.

— Ето един добър начин да ги запомниш — Сам е злобен, Мъри е подъл.

— Не мисля, че ме харесват.

— Те не харесват никого, освен себе си.

— Май ме смятат за фукльо.

Тя улавя ръката му над кошничката с прибори.

— Има ли значение какво мислят роднините ми за теб?

— Зависи. Има ли значение за теб какво мислят роднините ти за мен?

— Малко, предполагам.

— Е, тогава и за мен е важно — отговаря съвсем искрено той.

Тя застива и го поглежда изпитателно. Освен на смеха на обществени места, Силви не е привърженичка и на показната любвеобилност, на прегръдките и гушкането.

Сексът със Силви напомня оспорвана игра на скуош; причинява му мускулна треска и го оставя със смътното усещане, че е изгубил. Физическият контакт е рядко явление и когато се появява, изниква сякаш изневиделица — ненадейно и ожесточено. Сега тя внезапно стисва врата му с длан и го целува силно, улавя същевременно другата му ръка и я притиска между бедрата си. Той поглежда очите й — широко отворени и напрегнати, и се постарава лицето му да изрази желание, а не болка от забитата в прасците му врата на съдомиялната машина. Чува как семейството влиза в къщата, наглите гласове на близнаците отекват в коридора. Опитва се да се отдръпне, но долната му устна, приклещена здраво между зъбите на Силви, се разтяга комично като на анимационен герой. Той изскимтява, а тя се засмива и пуска устната му, която се прибира като ластик.

— Едва ще дочакам да си легнем — задъхва се Силви, докато той проверява за кръв с опакото на дланта си.

— Ами ако ни чуят родителите ти?

— Няма значение. Вече съм голямо момиче.

Той се пита дали да й го каже сега — че я обича.

— За бога, Декстър, тенджерите не се слагат направо в машината. Първо се изплакват.

Тя тръгва към дневната и го оставя да плакне тенджерите.

Декстър не се плаши лесно, но в това семейство има нещо, нещо самодостатъчно и самодоволно, което го принуждава да е нащрек. Определено не е въпрос на класа; и той е отрасъл в привилегирована среда, макар и по-либерална и бохемска от консервативните тори Коуп. Тревожи го принудата да се доказва като победител. Семейство Коуп са ранобудни птици, планинари, плувци, здрави, енергични, надменни, и той се зарича да не им позволи да го сломят.