Дейвид Никълс - Винаги в същия ден

Изключва телевизора. Откъм банята долита звучно изсекване в хавлия. Тя затваря вратата и вдига телефона, оформяйки устните си в насърчителна усмивка, и в празния апартамент в Белсайз Парк проехтява телефонният секретар. „Е! Говори!“, казва Декстър и Ема подхваща речта си: „Здрасти, човече! Привет! Знам, че сега празнуваш, но исках да ти кажа… Е, първо ти благодаря за цветята. Толкова са красиви, Декс, но не биваше. Но най-важното: БРАВО. На теб! Беше фантастичен, непосредствен и забавен, хареса ми много. Великолепно, великолепно шоу, наистина.“ Тя се колебае. „Наистина“ беше излишно. Продължава: „Все още ме стъписва комбинацията тениска-сако и, да, танцьорките в клетки несъмнено са освежителна гледка, но, Декстър, като изключим това, беше превъзходно. Наистина. Наистина се гордея с теб, Декс. В случай че те интересува, «Оливър» също мина добре.“

Усеща, че представлението й започва да звучи неубедително и решава да приключва. „Та така. И двамата имаме повод за празник! Благодаря още веднъж за розите. Желая ти прекрасна вечер. Ще поговорим утре. И ще се видим във вторник, нали? Браво на теб! Сериозно. Браво. Чао.“

На партито след шоуто Декстър стои сам на бара, скръстил ръце, привел рамене. Хората наминават да го поздравят, но никой не се задържа дълго и потупването по гърба изглежда по-скоро утешително или в най-добрия случай: „Радвам се, че се измъкна сух“. Той продължава да пие целенасочено, но шампанското е безвкусно и нищо не разведрява усещането за разочарование, разруха и срам.

— Привет! — казва замислено Суки. Някогашната съзвезда, сега несъмнено звездата, сяда до него. — Защо си тъй мрачен?

— Здрасти, Суки.

— Е? Мина добре, нали?

Декстър не е убеден, но те все пак чукат чаши.

— Съжалявам за… алкохолния инцидент. Дължа ти извинение.

— Да.

— Сипах си го просто за да се отпусна.

— Ще го обсъдим. Но друг път.

— Добре.

— Защото втори път няма да изляза с пияница на сцената.

— Знам. Няма. Ще ти се реванширам.

Тя се обляга на него и опира брадичка върху рамото му.

— Другата седмица?

— Другата седмица?

— Ще ме заведеш на вечеря. Непременно в скъп ресторант. Във вторник.

Челото й докосва неговото, ръката й е върху бедрото му. Във вторник се бяха уговорили да вечерят с Ема, но знае, че винаги може да го отложи, тя няма да се обиди.

— Добре. Следващият вторник.

— Очаквам го с нетърпение — ощипва го Суки по бедрото. — Е? Ще се поразвеселиш ли сега?

— Ще пробвам.

Суки Медоус го целува по бузата, после доближава устни плътно, много плътно до ухото му:

— А сега ела и кажи „здрасти“ на маааа—ама!

Събота, 15 юли 1995

Уолтъмстоу и Сохо

„Портрет в пурпурно

Роман

от Ема Н. Уайлд

Първа глава

Криминален инспектор Пени Еди-коя си е виждала много местопрестъпления, но никога като… като това.

— Местихте ли тялото? — отсече тя.“

Думите сияеха отровнозелени върху екрана — плодовете на цяла сутрин работа. Седнала пред миниатюрното бюро в миниатюрната тъмна стаичка в миниатюрния нов апартамент, тя прочете написаното, после го препрочете, а зад гърба й вентилационната тръба загъргори присмехулно.

През почивните дни или вечер, ако събереше сили, Ема пишеше. Беше подхванала два романа (единият се развиваше в Гулаг, другият — в постапокалиптичното бъдеще), детска илюстрована книжка (със собствени илюстрации) за жираф с къса шия, язвителна, гневна телевизионна драма за объркания емоционален живот на прехвърлилите двайсетте, авангардна новела за тийнейджъри и зли учители роботи, радиопиеса в стил „поток на съзнанието“ за суфражетка пред прага на смъртта, комичен монолог и сонет. Всички бяха недовършени, дори четиринайсетте стиха на сонета.

Думите върху екрана слагаха началото на нов проект — опит за поредица комерсиални, дискретно феминистки криминални романи. На единайсет беше изчела Агата Кристи от кора до кора, по-късно й попаднаха Реймънд Чандлър и Джеймс М. Кейн. Защо да не опита нещо по средата? За пореден път обаче откриваше, че четенето и писането не са едно и също — не можеш просто да напоиш гъбата и след това да я изстискаш. Не успяваше да измисли дори имена детектива си, камо ли смислен и оригинален сюжет. Дори псевдонимът й звучеше ужасно. Ема Н. Уайлд? Почуди се дали ще се окаже от онези хора, които цял живот опитват нещо? Опита се да сформира музикална група, да пише пиеси и детски книги, опита да е актриса и да постъпи в издателство. Криминалната проза навярно щеше да е поредният проект, добавен към цирковото изкуство, будизма и испанския. Преброи думите. Трийсет и пет, включително заглавието и отвратителния псевдоним. Простена, спусна хидравличния лост на стола и потъна към килима.