Дейвид Никълс - Винаги в същия ден

Но на живо един час е невъзможно дълго телевизионно време и той решава, че му трябва помощ. На масичката в гримьорната има малка бутилка вода, Декстър я излива в мивката, надзърта към вратата, изважда пак шишето с водка от чекмеджето, сипва десет, не петнайсет сантиметра от прозрачната течност и затваря капачката. Поднася бутилката към светлината. Никой не би открил разликата и той, разбира се, няма да я пресуши цялата, но тя е там, в ръката му, за да му помогне да издържи. Измамата го въодушевява и го окуражава. Отново е готов да покаже на зрителите — и на Ема, и на баща си — на какво е способен. Той не е просто някакъв говорител, той е водещ.

Вратата се отваря.

— ПРИВЕЕЕТ! — казва Суки Медоус, която ще води предаването с него.

Суки е национална любимка, жена, за която енергичността е начин на живот, граничещ с пълен хаос. Тя навярно би подхванала и съболезнователно писмо с „Привеет!“ и Декстър щеше да намира тази безпощадна жизнерадост за изтощителна, ако Суки не бе толкова привлекателна, популярна и влюбена в него.

— КАК СИ, СКЪПИ? РАЖДАШ БАГЕРИ, ПРЕДПОЛАГАМ!

В това се състои другият голям талант на Суки като телевизионен водещ — да разговаря винаги, сякаш се обръща към огромна тълпа, събрала се в празничен ден край морския бряг.

— Малко съм нервен, признавам.

— ОООО! ЕЛА, ЕЛА ТУК!

Тя увива ръка около главата му и я стиска като футболна топка. Суки Медоус е симпатична, от типа жени, които наричат миньончета, и ври и кипи като вентилатор, изпуснат във вана. Напоследък помежду им прехвърчат искри, ако приплескването на главата му до гърдите й може да се определи като флирт. Двете звезди се сближиха трудно и от професионална, ако ли не от емоционална гледна точка, това изглежда логично. Тя притиска още по-силно главата му.

— ЩЕ НАДМИНЕШ СЕБЕ СИ! — После го дръпва ненадейно за ушите и извръща лицето му към своето. — ЧУЙ МЕ! ВЕЛИКОЛЕПЕН СИ! ЗНАЕШ ГО. ДВАМАТА ЩЕ СМЕ СТРАХОТЕН ЕКИП. ТИ И АЗ. МАМА Е ТУК ТАЗИ ВЕЧЕР И ИСКА ДА ВИ ЗАПОЗНАЯ СЛЕД ШОУТО. МЕЖДУ НАС ДА СИ ОСТАНЕ — СМЯТАМ, ЧЕ СИ ПАДА ПО ТЕБ. АЗ СИ ПАДАМ ПО ТЕБ, ЗНАЧИ И ТЯ ТРЯБВА ДА СИ ПАДА ПО ТЕБ. ИСКА ДА Й ДАДЕШ АВТОГРАФ. НО ТРЯБВА ДА МИ ОБЕЩАЕШ ДА НЕ СИ УГОВАРЯТЕ СРЕЩА!

— Ще се постарая, Суки.

— ИМАШ ЛИ РОДНИНИ В ЗАЛАТА?

— Не…

— ПРИЯТЕЛИ?

— Не…

— ХАРЕСВА ЛИ ТИ КАК СЪМ ОБЛЕЧЕНА?

Носи асиметрична блузка и миниатюрна поличка и стиска задължителната бутилка с вода.

— ВИЖДАШ ЛИ МИ ЗЪРНАТА?

Флиртува ли?

— Само ако се вгледам — отвръща механично той и се усмихва бегло.

Суки надушва нещо. Разтваря ръцете му встрани и интимно измучава:

— КАКВО ТИ Е, СКЪПИ?

Той свива рамене.

— Тоби намина. Вдигна ми кръвното…

Преди да успее да довърши, тя го изправя на крака, прегръща го през кръста, а ръцете й мачкат съчувствено ластика на боксерките му.

— НЕ МУ ОБРЪЩАЙ ВНИМАНИЕ! РЕВНУВА. ЗАЩОТО СИ ПО-ДОБЪР ОТ НЕГО! — Вдига очи към лицето му и брадичката й се забива в гърдите му. — ТИ СИ ПРИРОДЕН ТАЛАНТ, ЗНАЕШ ГО.

Студийният мениджър застава на прага.

— Готови ли сте, приятелчета?

— СТРАХОТНИ СМЕ ЗАЕДНО, НАЛИ? ТИ И АЗ. СУКИ И ДЕКС. ДЕКС И СУКИ. ЩЕ ГИ УБИЕМ! — Тя го целува внезапно, много силно, сякаш подпечатва документ.

— СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ, ЗЛАТНО МОМЧЕ! — изкрещява в ухото му, взима си бутилката с вода и изтичва към студиото.

Декстър се поглежда за последно в огледалото. Златно момче. Въздъхва и притиска и десетте си пръста към черепа, опитвайки се да не мисли за майка си. „Дръж се, не се прецаквай. Бъди добър. Направи нещо добро“. Усмихва се с усмивката, която използва специално за телевизията, взима бутилката с „подсилена“ вода и тръгва към студиото.

Суки го чака пред огромния декор, улавя го за ръката и я стисва. Хората от екипа се щурат наоколо, потупват го мимоходом по рамото или го удрят приятелски с юмрук по ръката, а високо над главите им комични танцьорки по бикини и с каубойски ботуши протягат прасци през комичните си клетки. Тоби Мъри подгрява публиката, която, да не повярваш, се залива от смях, и Тоби ненадейно ги представя: „Аплодисменти за домакините ни тази вечер, Суки Медоус и Декстър Мейхю!“.

Той не иска да излиза. От тонколоните бумти музика: „Танцът започва“ на „Продиджи“, и той иска да остане зад завесите, но Суки го тегли за ръката и тутакси изскача пред ярките прожектори и надава гръмогласен вик:

— КАААААК СТЕЕЕ?

Декстър я следва по петите — уравновесената, изтънчена част от дуото. Както винаги, декорите включват множество скелета и те се изкачват по рампата, докато публиката остава под краката им. Суки не млъква през цялото време: