Дейвид Никълс - Винаги в същия ден

— ВЕЛИКОЛЕПНИ СТЕ! ГОТОВИ ЛИ СТЕ ЗА СТРАХОТНО ЗАБАВЛЕНИЕ? ХАЙДЕ! ДА ВИ ЧУЯ!

Декстър застава онемял на платформата до нея и стиснал безмълвния микрофон в ръката си, осъзнава, че е пиян. Големият му пробив на живо в национален ефир, а той е пропит с водка, зашеметен от водка. Платформата му се струва невъзможно висока, много по-висока, отколкото по време на репетициите. Приисква му се да легне, но направи ли го, два милиона зрители може да забележат, затова си придава решителен вид и измучава:

— Привееет на всичкииии добре лиии сее чувствате?

Един-единствен, кристално ясен мъжки глас долита до платформата:

— Хвалипръцко!

Декстър търси с поглед саботьора — кльощав ухилен подлец с напомадена коса. В залата обаче еква смях, гръмогласен смях. Дори операторите се смеят.

— Агентът ми, дами и господа — отвръща Декстър и го възнаграждават с дискретно веселие, но това е всичко. Явно са чели вестниците. Най-противният мъж в телевизията. „Божичко, вярно е — мисли се Декстър. — Наистина ме мразят“.

— Една минута! — изкрещява студийният мениджъри Декстър внезапно остава с усещането, че е на ешафод. Търси дружелюбно лице сред множеството, но не открива, и пак му се приисква Ема да е тук. Би могъл да блесне пред нея, да покаже най-доброто от себе си, ако Ема или майка му бяха тук, но те не са; залата е пълна със злобни, присмехулни лица на хора много по-млади от него. Трябва някак си да си приповдигне духа, да напипа настроението и желязната пиянска логика му подшушва, че алкохолът ще му помогне, защото… защо не? По-лошо от това няма накъде. Танцьорките застиват в клетките си, камерите се плъзват на позиция и той отвинтва капачката на контрабандната си бутилка, надига я, преглъща и трепва. Вода. Бутилката с вода съдържа вода. Някой е заменил водката с…

Суки е взела неговата бутилка.

Трийсет секунди и са в ефир. Сбъркала е бутилките. Държи я в ръка като малък стилен аксесоар.

Двайсет секунди. Тя отвинтва капачката.

— Как си? — крещи той.

— СТРАХОТНО Е, НАЛИ?

Тя пружинира на пръсти като професионален боксьор.

— Взел съм твоята бутилка.

— Е, И? ИЗТРИЙ ГЪРЛОТО!

Десет секунди и публиката започва да надава въодушевени възгласи, танцьорките се хващат за пръчките на клетките и започват да се въртят, а Суки надига бутилката.

Седем, шест, пет…

Той посяга към бутилката, но, смеейки се, тя отблъсва ръката му.

— МАХАЙ СЕ, ДЕКСТЪР, ИМАШ СИ ВОДА!

Четири, три, две…

— Но това не е вода — казва той.

Тя я изгълтва на един дъх.

Надписите текат на екрана.

Суки кашля, зачервена и запенена, през тонколоните екват китари и барабани, танцьорките извиват тела, а от високия таван се спуска камера като граблива птица, полита над главите на хората в залата, устремена към водещите, и на зрителите пред екраните се струва, че триста младежи ръкопляскат на привлекателна жена, която повръща на платформата.

Музиката стихва и се чува само кашлянето на Суки. Декстър е застинал като истукан. Онемял и в пиянски ступор, пилот, който всеки миг ще разбие самолета си. Машината се спуска стремглаво към земята, която се надига да го посрещне. „Кажи нещо, Декстър — прозвучава глас в слушалките му. — Ехо! Декстър! Кажи нещо!“. Ала мозъкът му отказва да работи, устата му отказва да се раздвижи и той стои там, окаменял във всяко отношение. Секундите се разтеглят.

Но слава Богу, Суки — истинска професионалистка — си избърсва устата с опакото на дланта.

— Е, ДОКАЗАХМЕ, ЧЕ СМЕ НА ЖИВО! — И откъм публиката долита облекчен смях. — ЗАСЕГА ВСИЧКО ВЪРВИ ПО МЕД И МАСЛО, НАЛИ, ДЕКС?

Тя го сръгва в ребрата с показалец и той оживява.

— Жалко за Суки… — казва. — В бутилката има водка! — И надига иронично палец и отмята китка да имитира потаен алкохолик. Публиката се засмива отново и той се чувства по-добре. Суки също се засмива, смушква го с лакът и вдига юмрук като вариететен клоун. Само той съзира искрицата презрение в очите й. Намира убежище в екрана, където текат помощните реплики.

— Добре дошли при нас! Аз съм Декстър Мейхю…

— … А АЗ СЪМ СУКИ МЕДОУС!

И течението ги подема. Представят петъчното шествие от страхотни комици и музиканти, Декс и Суки — обаятелни и привлекателни като двете най-популярни деца в гимназията.

— И така… без повече приказки… да чуя аплодисментите ви, моля! — Той махва с ръка назад като цирков водещ. — За „Шед Севън“!

Камерата се извръща от тях, сякаш й е доскучало, и сега върху музиката от оркестъра в ушите му се наслагват гласове. „Добре ли си, Суки?“, пита продуцентът. Декстър я поглежда умолително. Тя присвива очи. Дали ще им каже — Декстър е алкохолик, пиян е, не се владее, аматьор, не заслужава доверие.