Дейвид Никълс - Винаги в същия ден

Тя си вдъхва мислено кураж, преди да стане. Днес е голям ден за Ема Морли, монументален ден и не й е до неговите страдания. Днес е премиерата на спектакъла „Оливър“ с участието на учениците от Кромуелската гимназия и подводните камъни, вещаещи крах, са почти неизброими.

Днес е голям ден и за Декстър Мейхю. Той лежи сред възел от влажни чаршафи и си представя всичко, което може да се обърка. Тази нощ ще го излъчват на живо в националния ефир в собственото му телевизионно шоу. Поле за изява. Поле за изява на дарбите му и внезапно той се усъмнява, че притежава такива.

Предишната вечер си легна рано като пеленаче, сам и трезвен, още по светло, с надеждата тази сутрин да се събуди със свежо лице и остър ум. Но се мята буден седем — или девет? — часа и сега се чувства изтощен, замаян и изтерзан. Телефонът звъни, той се изправя рязко и телефонният секретар включва собствения му глас: „Е! Говори!“ , нарежда самонадеяно гласът и той си мисли: „Идиот. Трябва да сменя съобщението“.

Машината изпиуква.

Е, добре. Здрасти, аз съм.

Разпознава гласа на Ема и го обзема обичайното облекчение. Посяга към слушалката, но се сеща, че са се скарали и той е сърдит.

Съжалявам, че се обаждам толкова рано и прочее, но някои хора работят по светло. Исках само да кажа, че не съм забравила колко важна е тази нощ, и ти пожелавам успех. Сериозно. Пожелавам ти го от сърце. Ще се справиш. И не само — ще пожънеш овации. Само се облечи прилично и не говори с онзи странен акцент. Знам, че си ми сърдит, задето няма да дойда, но ще те гледам по телевизията и ще те окуражавам с цяло гърло…

Той вече е станал от леглото, гол, и се взира в телефона. Размисля дали да вдигне.

Не знам кога ще се прибера, знаеш колко непредсказуеми са училищните пиеси. Врял и кипял си в този смахнат бизнес, наречен шоу. Ще се обадя по-късно. Успех, Декс! С много, много обич. И… между другото, непременно смени съобщението на телефонния секретар!

И тя затваря. Размисля дали да не й позвъни, но усеща, че тактически е по-добре да се посърди още малко. Пак се бяха скарали. Тя смята, че не харесва приятеля й, и въпреки пламенните му възражения той наистина никак не го харесва.

Постара се, наистина. Тримата ходиха на кино, в евтини ресторанти и мръсни стари кръчми. Декстър гледаше Ема в очите и се усмихваше одобрително, докато Йън я прегръщаше през рамо — млади влюбени, стиснали халбите. Седнали в тясната й кухня, в миниатюрния й апартамент на Ърлс Корт, играеха „Не се сърди човече“ толкова яростно, все едно си разменят крошета без боксови ръкавици. Дори посети „Лабораторията на смеха“ в Мортлейк и с приятелчетата от „Соникотроникс“ изгледаха представлението на Йън. Ема се усмихваше нервно и го ръгаше с лакът да не пропусне да се засмее.

Но при всичките му старания враждебността е очевидна и взаимна. Йън използва всяка възможност да намекне, че Декстър е позьор, понеже е в центъра на общественото внимание, че е сноб и конте, понеже предпочита такситата пред нощните автобуси, членските клубове пред общодостъпните барове, добрите ресторанти пред заведенията за бързо хранене. И най-лошото е, че Ема приглася на непрекъснатото омаловажаване, не пропуска да припомни провалите му. Нима не съзнават колко е трудно да запазиш здравия си разсъдък и почтеността си сред вихрушката от събития, в които се е превърнал животът му? Посегне ли към сметката след вечеря, предложи ли да плати такси вместо автобус, двамата мърморят и се цупят, сякаш ги обижда. Защо не се радват, че преуспява, защо не приемат признателно щедростта му? Чашата преля през последната мъчителна вечер — „видеопарти“ на разнебитено канапе, „Стар Трек: Гневът на Хана“, питиета в консервени кутийки и къри, стичащо се по панталоните му „Драйс ван Нотен“. Зарече се отсега нататък да вижда Ема само насаме, ако изобщо я вижда.

Изпитваше нелогична, необяснима… какво?… Ревност? Не, не ревност, но може би се чувстваше засегнат. Винаги бе очаквал Ема да е на разположение, готова да откликне при повикване като служба за спешна помощ. След катаклизма миналата Коледа, когато почина майка му, той започна да изпитва насъщна необходимост от нея точно в момента, когато тя се отдалечи най-много от него. Навремето му се обаждаше веднага щом я потърси, сега дните се нижат без нито думичка. Обяснява, че е „пътувала с Йън“, но къде? Какво правят двамата? Пазаруват мебели? Гледат „видео“? Или комедийни скечове по кръчмите? Йън дори се бе запознал с родителите на Ема — Джим и Сю. Тя казва, че им допада. Защо Декстър никога не се е срещал с Джим и Сю? Няма ли да го харесат повече?