Дейвид Никълс - Винаги в същия ден

Просторната разхвърляна кухня е празна. Отваря хладилника, който също е полупразен. Увяхнал керевиз, пилешки скелет, отворени консерви и евтина шунка — всичко подсказва, че баща му е поел домакинските задължения. На вратата на хладилника открива отворена бутилка бяло вино.

Изважда я и отпива — пет глътки от сладката течност, пред, да чуе бащините стъпки в антрето. Оставя бутилката и избърсва уста с опакото на дланта си. Баща му влиза, понесъл две найлонови торби от местния супермаркет.

— Къде е майка ти?

— Измори се. Пренесох я горе да подремне.

Декстър иска да му покаже, че е смел и зрял, но баща му не изглежда впечатлен.

— Разбирам. Поговорихте ли си?

— Малко. За това-онова. — Гласът му звучи странно в собствената му глава — гръмко, провлечено и пресекливо. Пиянски глас. Пита се дали баща му разбира. — Ще поговорим пак, когато се събуди. — Отваря отново вратата на хладилника и се преструва, че за пръв път вижда виното. — Може ли? — Взема бутилката, изпразва останалото в чаша и се шмугва край баща си. — Ще отида за малко в стаята си.

— Защо? — намръщва се баща му.

— Да потърся нещо. Стари книги.

— Не искаш ли да обядваш? Нещо за ядене с виното?

Декстър поглежда към найлоновия плик в краката на баща си, издут под тежестта на консервените кутии.

— По-късно може би — казва, вече излязъл от стаята.

На площадката забелязва, че вратата на родителите му е зейнала широко и отново пристъпва тихо вътре. Летният бриз полюшва завесите и слънчевите лъчи падат и се отдръпват от спящата под стария чаршаф фигура, изпод който се подават мръсните й стъпала с извити навътре пръсти. Вместо уханието, което помни от детството — на скъпи лосиони и екзотични пудри — надушва зеленчукова смрад, което предпочита да забрави. Болничната миризма е превзела родния му дом. Затваря вратата и се препъва към банята.

Проверява аптечката — огромните таблетки на баща му издават нощни страхове; има и шишенце от стария валиум на майка му от 1989-а, отдавна заменен с по-силни лекарства. Той изважда по две таблетки от двете шишенца и ги пъха в джоба си: после си взима още един валиум, който преглъща с вода от чешмата — да уталожи напрежението.

Стаята му сега е превърната в склад и той си проправя път край старо канапе, шкаф и кашони. По стените висят няколко оръфани семейни снимки и неговият черно-бял колаж от мидени черупки и листа — килнат на една страна и избледнял. Като дете, изпратено в стаята си, тон ляга в двойното легло, скръстил ръце под главата. Винаги си беше представял как, да речем, на четирийсет и пет-петдесет ще разполага с нещо като емоционален и умствен арсенал, улесняващ го да преодолее загубата на родителите. Ако притежаваше такъв арсенал, всичко щеше да е наред. Щеше да се държи благородно и всеотдайно, мъдро и философски. Може би дори вече щеше да има свои деца, да е съзрял от бащинството, да е проумял живота като кръговрат.

Но той не е на четирийсет и пет, а на двайсет и осем. Майка му е на четирийсет и девет. Станала е ужасна грешка, събитията се развиват твърде скоротечно и как да надмогне това, как да приеме, че необикновената му майка чезне така? Не е справедливо на фона на всичко, с което трябва да жонглира. Той е зает млад човек на ръба на успешна кариера. Откровено казано, има много по-приятни неща. Усеща нов подтик да заплаче, но не е плакал от петнайсет години. Отдава желанието на химикалите и решава да подремне. Остави чашата върху куфара до леглото и се обръща на една страна. Да се представяш като достойно човешко същество изисква упорство и сили. Малко почивка и после ще й се извини и ще й покаже колко много я обича.

Събужда се стреснато и си поглежда часовника. После сверява отново — шест и половина следобед. Спал е шест часа, напълно невъзможно, но дръпва завесите и вижда как слънцето се спуска към хоризонта. Главата още го боли, очите му са като залепени с дъвка, в устата си усеща метален вкус и се чувства прежаднял и прегладнял повече от всякога. Чашата с вино излъчва топлина в ръката му. Отпива половината и сбърчва отвратено лице — тумбеста синя муха е паднала в течността и жужи пред устните му. Декстър изпуска чашата и разлива виното по ризата си и по леглото. Оправя се замаяно.

Наплисква си лицето в банята. Потта по ризата се е вмирисала на вкиснато — издайническа алкохолна воня. Леко замаяно той я намазва обилно с рол-он дезодоранта на баща си. Отдолу дочува тропане на тигани и тенджери и бръщолевене на радио — семейна шумотевица. Бъди ведър, излъчвай свежест, доволство и любезност и си тръгвай.