Дейвид Никълс - Винаги в същия ден

Но няма проблем, всичко е наред, понеже Тара му предлага да потанцуват, преди да е станало късно, и всички стават и се скупчват около парапетите над релсите с лице към диджея и светлините и танцуват по сухия лед, усмихват се, кимат и се мръщят загадъчно един на друг със сбърчени вежди. Кимането и хиленето обаче сега произтичат не толкова от въодушевление, колкото от необходимост от потвърждение, че наистина се забавляват, че ще се забавляват до безкрайност. Декстър се пита дали да си свали ризата, жестът помага понякога, но мигът отлита. Някой наблизо подвиква колебливо: „Всички заедно!“, но не убеждава никого. Врагът — трезвата съвест — ги завладява и Гибси или Бигси се предава пръв, заявява, че музиката не струва, и цялата компании застива като с магическа пръчка.

Декстър поема към изхода, представяйки си пътя до дома, заплашителната върволица нелегални таксита пред клуба, ирационалния страх да не го убият, празния апартамент в Белсайз Парк, безсънните часове под душа и пред грамофона, докато бумтенето в главата му престане и успее да заспи и да посрещне деня, и за пореден път го залива вълна от паника. Трябва му компания. Оглежда се за телефонен автомат. Би могъл да провери дали Калъм е буден, но сега не му е до мъжки разговори. Може да се обади на Наоми, но тя ще е с приятеля си, или на Йоланда, но тя е на снимки в Барселона, или на Страшната Ингрид, но тя му каза, че изпречи ли се още веднъж пред погледа й, ще му изтръгне сърцето с голи ръце. Или на Ема, да, Ема, не, не Ема, не и в това състояние, тя не разбира, не одобрява. Но все пак най-много иска да види Ема. Защо не е с него тази вечер? Иска да й зададе толкова въпроси — защо не са заедно? Заедно щяха да са страхотен екип, страхотна двойка. Декс и Ем, Ем и Декс, всички го казват. Изненадва го внезапният прилив на обич към Ема и решава да вземе такси до Ърлс Корт и да й каже колко е неотразима, колко много и истински я обича, колко е секси и защо да не опитат, просто да видят какво ще стане и дори да не проработи, дори само да поседят и да поговорят, поне ще е по-добре, отколкото да прекара самотно нощта. Не бива да остава сам. На всяка цена…

Държи слушалката, когато, слава Богу. Бигси или Гибси предлага всички да му гостуват, живеел наблизо, и те излизат от клуба — внушителна тълпа, която се отправя към Колдхарбър Лейн.

Апартаментът е просторно жилище над стара кръчма. Кухнята и дневната, спалнята и банята са без стени; единственият реверанс към уединението е полупрозрачната завеса за баня, която обгражда и тоалетната. Докато Бигси тършува из плочите си, всички се строполяват на купчина върху огромното легло, покрито с комични акрилни тигрови кожи и черни синтетични чаршафи. Над леглото има огледало и те се взират и него с натежали клепачи, възхищават се как са поронили глави в скутовете си, как ръцете им търсят ръцете на ближния, слушат музика, млади и дръзки, привлекателни, преуспели и в разцвета на силите си, и със замаяни глави си мислят колко великолепно изглеждат и какви добри приятели ще бъдат отсега нататък. Ще си организират пикници и дълги лениви недели по кръчмите и Декстър отново се радва на живота.

— Смятам, че си удивителен — казва някой на някого, но няма значение на кого, защото всички са наистина удивителни. Хората са удивителни.

Часовете незабелязано отминават. Някой заговаря за секс и всички се надпреварват с лични откровения, за които ще се разкайват на сутринта. Някои се целуват и Тара все още си играе с врата му, прокарва по гръбнака му твърдите си миниатюрни пръстчета, но действието на наркотика е отшумяло и доскоро приятният масаж сега се превръща в силно мушкане и ръгане и когато се взира в палавото личице на Тара, то изведнъж му се струва сгърчено и зловещо, с прекалено широка уста и твърде кръгли очи като на малък бозайник без козина. Забелязва също така, че е по-възрастна, отколкото си е мислел — за бога, нищо чудно да е на трийсет и осем — и между зъбите й има нещо като бяла паста, като циментов разтвор. Декстър вече не може да сдържа ужаса от деня, пълзящ по гръбнака му, ужас, страх и срам, изливащи се в лепкава химическа пот. Той се изправя рязко, потреперва и прокарва бавно длани надолу по лицето си, сякаш да изтрие нещо.

Навън просветлява. Косовете огласят Колдхарбър Лейн. Обзема го усещане — ярко като халюцинация — че е напълно, празен, празен като великденско яйце. Масажистката Тара е образувала огромен напрегнат възел между раменете му, музиката е спряла и някои от хората върху леглото иска чай и всички надигат глас за чай, чай, чай. Декстър се измъква от купчината тела и тръгва към огромния хладилник, същия модел като неговия — зловещ и индустриален, сякаш излязъл от генетична лаборатория. Отваря вратата и се взира празно вътре. Салата гние в пликче, найлонът е издут и всеки момент ще се пръсне. Очите му се въртят в орбитите, зрението му се замъглява, после се фокусира и той забелязва бутилка водка. Скрит зад вратата на хладилника пресушава пет сантиметра и ги полива с кисела глътка ябълков сок, който се пени гнусно върху езика му. Трепва, преглъща течността и дъвката заедно с нея. Някой пак настоява за чай. Той открива кутия мляко, разклаща я, хрумва му нещо.