Дейвид Никълс - Винаги в същия ден

— Хайде. Ще поизтрезнеем.

— Не съм си сложила банския кос… — Осени я идея. — О, разбирам! — засмя се. — Разбирам какво става…

— Какво?

— Паднах право в лапите ти, нали?

— Моля?

— Добрият стар похват с нудисткото плуване. Напий момиче и търси най-близкия воден басейн…

— Ема, ама че си пуританка! Защо си толкова целомъдрена?

— Ти върви, аз ще те чакам тук.

— Добре, но ще съжаляваш.

Той се обърна с гръб към нея. Свали си панталоните и бельото.

— Остави боксерките! — изкрещя му тя, вперила очи в дългия му гръб и белите хълбоци. — Не си в „Сексфейс“, човече!

Той се гмурна в прибоя. Тя стоеше и се олюляваше лекичко; чувстваше се самотно и абсурдно. Нима не мечтаеше точно за такова преживяване? Защо не е малко по-безразсъдна и спонтанна? Ако се страхува да плува без бански, как ще събере смелост да каже някому, че иска да го целуне? Преди мисълта да се дооформи, тя се пресегна към ръба на роклята и с едно-единствено движение я изхлузи през глава. Свали си бикините, ритайки високо с крака, остави ги да лежат там, където са паднали, и хукна, смеейки се и ругаейки мълком, към водата.

Стъпил на пръсти на дъното — по-далеч не смееше да отиде — Декстър избърса капките от очите си, погледна към морската шир и се почуди какво ще последва. Прилоша му усети, че му се повдига. Възникна Ситуация, а нима не се бе зарекъл с всички сили да избягва Ситуациите, да не се държи толкова безразсъдно и спонтанно? Все пак беше с Ема Морли, а Ем беше безценна, най-добрата му приятелка. Ами Ингрид, тайничко наричана Страшната Ингрид? Откъм брега долетя сподавен възторжен вик и той се обърна. Твърде късно — Ема подскачаше гола във водата, сякаш някой я блъска отзад. „Честност и откровеност“ — този лозунг трябваше да го води. Тя запляска към него с несръчен кроул и той реши този път да е честен и откровен, за да провери как ще му се отрази промяната.

Ема приближи задъхана. Внезапно осъзнала колко прозрачна е водата, тя се мъчеше да напредва с една ръка през гърдите.

— Е, това било значи!

— Кое?

— Нудисткото плуване!

— Да. Как ти се струва?

— Добре, предполагам. Много весело. Какво се очаква да направя сега? Да подскачам наоколо и да те пръскам? — Тя сви шепа и пръсна леко лицето му. — Правилно ли го правя?

Преди да успее да й отвърне, течението я поде и я блъсна към Декстър, който бе стъпил здраво на дъното. Улови я, краката им се увиха като сплетени пръсти, а телата им се докосваха и разделяха, сякаш танцуваха.

— Много замислен изглеждаш — каза тя, за да наруши мълчанието. — Ей! Да не пикаеш във водата?

— Не…

— Тогава?

— Просто искам да се извиня. За онова, което казах.

— Кога?

— В ресторанта. Държах се малко нагло и прочее.

— Няма проблем, свикнала съм.

— Искам също да кажа, че по онова време се чувствах по същия начин. Имам предвид, че и аз те харесвах, романтично. Искам да кажа… не съм писал стихове и прочее, но си мислех за теб, мислех си за теб и мен. Имам предвид, падах си по теб.

— Наистина ли? О! Наистина? О. Хубаво. Добре. О. Разбирам.

„Все пак ще се случи — помисли си Ема, — сега и тук, голи в Егейско море“.

— Проблемът ми е… — той въздъхна и се усмихна накриво, — че си падам едва ли не по всички…

— Аха — успя само да отговори Ема.

— … Наистина всички. Всичко живо по улиците. Както каза, всички са мой тип. Какъв кошмар!

— Горкичкият! — равно произнесе тя.

— Имам предвид, че май не бях — не съм — дорасъл за… така де… сериозно обвързване. Мисля, че двамата искаме различни неща. От една връзка.

— Защото… ти си гей?

— Говоря сериозно, Ем.

— Така ли? Никога не уцелвам.

— Сърдиш ли ми се?

— Не! Няма значение. Обясних ти, че беше много, много отдавна.

— Но! — Ръцете му намериха кръста й под водата и я прегърнаха. — Но ако ти се прииска да се позабавляваш…

— Да се позабавлявам?

— Да нарушиш Правилата…

— Да поиграем „Скрабъл“?

— Знаеш какво имам предвид, флирт. Докато сме далеч. Никакви обвързвания, никакви задължения, нито дума на Ингрид. Нашата малка тайна. Аз съм „за“. Това е.

От гърлото й се надигна звук някъде между смеха и стенанието. Аз съм „за“. Той се хилеше очаквателно като търговец, предложил страхотна сделка. „Нашата малка тайна“, която несъмнено ще добави към десетките други. В ума й нахлуха думите: „устата си е просто уста“. Оставаше й само едно. Забравила голотата, тя подскочи нагоре и с цялата си тежест натисна главата му под водата и я задържа там. Започна да брои: едно, две, три…