Дейвид Никълс - Винаги в същия ден

— Добре, ти се събличай. Аз ще внимавам да не те гледам.

— Няма смисъл да се събличам само аз — измърмори кисело той.

Тя също полегна отново.

— Декстър, защо, за бога, си се заинатил да ме съблечеш?

— Мислех си просто, че ще се поотпуснеш без дрехите.

— Невероятно, невероятно…

— Не мислиш ли, че ще се отпуснеш?

— НЕ!

— Защо не?

— Няма значение защо не! Освен това не смятам, че приятелката ти ще остане доволна.

— Ингрид няма да се впечатли, тя не е тесногръда. Съблече си блузката на летището в…

— Е, съжалявам, че те разочаровам, Декс…

— Не ме разочароваш…

— Но има разлика…

— Каква разлика?

— Първо, Ингрид е била модел…

— Е, и? Ти също можеш да си модел.

Ема се изсмя.

— О, Декстър, наистина ли го мислиш?

— За каталози или нещо подобно… Имаш приятна фигура.

— Приятна фигура! Божичко!

— Говоря напълно обективно. Ти си много привлекателна жена…

— Която не възнамерява да се съблича! Ако искаш загар по задните си части, действай! А сега, ако обичаш, да сменим темата.

Той се обърна и легна по корем до нея, отпуснал глава върху ръцете си. Лактите им се докосваха и за пореден път тя чу мислите му. Той я сръга с лакът.

— Не че ще е нещо невиждано.

Тя остави бавно книгата, вдигна слънчевите очила и отпусна глава върху ръцете си — огледален образ на Декстър.

— Моля?

— Казвам само, че и двамата нямаме нещо, което другият не е виждал. От гледна точка на нудизма. — Тя се втренчи в него. — Онази нощ, помниш ли? След абсолвентския бал? Единствената ни любовна нощ?

— Декстър?

— Казвам само, че не крием някакви изненади. Генитални имам предвид.

— Мисля, че ще повърна.

— Знаеш какво искам да кажа.

— Беше отдавна.

— Не толкова отдавна. Затварям очи и си го представям…

— Недей…

— Да, ето те…

— Беше тъмно…

— Не чак толкова…

— Бях пияна…

— Вечното оправдание…

— Вечното?

— И не беше толкова пияна…

— Достатъчно пияна да сниша летвата. Освен това, доколкото си спомням, нищо не се случи.

— Е, не бих го нарекъл нищо . Не и от ъгъла, където лежах. Лежах? Лъжех?

— Лъжех. Бях млада. Нямах опит. Всъщност съм го изтрила от съзнанието си. Като катастрофа.

— Е, аз не съм. Затварям очи и си те представям на фона на утринната светлина… дочените ти панталони, проснати провокативно върху килима.

Тя го перна силно по носа с книгата.

— Ох!

— Виж, наистина няма да се съблека. И не носех дочени панталони. Никога през живота си не съм обличала дочени панталони.

Тя прибра книгата и се засмя тихичко.

— Защо се смееш? — попита той.

— Дочени панталони. Развеселяваш ме понякога.

— Нима?

— От време на време. Мястото ти е в телевизията.

Той се усмихна доволно и затвори очи. Наистина си спомняше ярко Ема през онази нощ, легнала върху единичния матрак, гола, с изключение на полата около кръста й, отпуснала ръце над главата, докато се целуваха. Този образ в крайна сметка го приспа.

Върнаха се в стаята късно следобед, изморени, лепкави и с кожа, настръхнала от слънцето, и ето го отново — леглото. Заобиколиха го и излязоха на балкона с изглед към морето, млечнобяло сега под синьото небе, розовеещо в залеза.

— Е? Кой ще се къпе пръв?

— Ти. Аз ще почета.

Седна върху избледнелия шезлонг под вечерната сянка, заслушана в звука на течащата вода, мъчейки се да се съсредоточи върху дребните букви на руския роман, които сякаш се смаляваха с всяка страница. Стана рязко и отвори миниатюрния хладилник, който бяха напълнили с вода и бира, взе си кутийка и забеляза, че вратата на банята зее.

Нямаше завеса и тя виждаше Декстър, застанал настрани под студените капки, затворил очи срещу струята с отметната назад глава с вдигнати ръце. Огледа лопатките му, дългия кафеникав гръб, двете дупчици в основата на гръбнака над малкия бял задник. Но, о, божичко, той се извърна… Кутийката бира се изплъзна от дланта й и експлодира. Съскаше, пенеше се и се въртеше шумно по пода. Тя метна хавлия върху нея, сякаш да улови див плъх, после вдигна очи и видя Декстър — своя платоничен приятел, чисто гол, ако не броим дрехите, които държеше небрежно пред тялото си.

— Изпуснах я! — извика тя, обирайки пяната с хавлията, и си помисли: „Още седем дни и нощи така и ще се самовзривя!“.

Сега беше неин ред да се изкъпе. Затвори вратата, отми бирата от ръцете си и се загърчи, мъчейки се да се съблече в тясната влажна баня, която още ухаеше на афтършейва му.

Четвъртото правило изискваше Декстър да излезе на балкона, докато тя се подсушава и облича, но след няколко експеримента той установи, че ако наклони глава под определен ъгъл, без да сваля слънчевите очила, отражението и се вижда в стъклената врата. В момента Ема се пресягаше да намаже с лосион долната дъга на прясно загорелия си гръб. Проследи как извива хълбоци, докато си слага бикините, как гръбнакът й оформя ясна бразда, а лопатките — сводеста арка, докато си закопчава сутиена, как вдига ръце и синята лятна рокля се спуска като театрална завеса.