Дейвид Никълс - Винаги в същия ден

Излезе при него на балкона.

— Защо да не останем тук? — предложи той. — Вместо да скитаме от остров на остров, да останем тук една седмица, после се връщаме в Родос и оттам — у дома.

Тя се усмихна.

— Добре. Може.

— Няма ли да се отегчиш?

— Не мисля.

— Значи си доволна?

— Е, лицето ми е като препечен домат, но иначе…

— Дай да видя.

Тя затвори очи и вдигна брадичка нагоре. Мократа й коса беше вчесана назад и откриваше чистото и, светло лице. Ема, но нова-новеничка. Тя сияеше и в съзнанието му изплува изразът „целуната от слънцето“, после си помнели: „Целуни я, докосни лицето й и я целуни“.

Тя отвори рязко очи.

— А сега какво? — попита.

— Каквото пожелаеш.

— „Монопол“ или „Скрабъл“?

— Не съм съвършен.

— Добре, да вечеряме тогава. Предлагат нещо, наречено Гръцка салата.

Ресторантите в селцето се отличаваха с характерната особеност да си приличат като две капки вода. Навсякъде из въздуха витаеше миризма на обжарено агне. Седнаха в тиха таверна в края на пристанището, където започваше полумесецът на плажа, и пиха вино с вкус на бор.

— Коледни елхи — каза Декстър.

— Дезинфектант — каза Ема.

От тонколоните, скрити зад пластмасовите лози, звучеше „Ла Исла Бонита“ на Мадона, изпълнена на цитра. Хапнаха застоял хляб, прегоряло агне, възкисела салата, но всичко им хареса. След време дори виното им допадна като екзотична вода срещу лош дъх и Ема се почувства готова да наруши Второ правило — „флиртуването забранено“.

Кокетството не й се удаваше по природа. Опитите й да се държи като малко пухкаво котенце изглеждаха нелепо и несръчно, все едно се мъчи да води сериозен разговор, яхнала ролери. Но рецината, съчетана със слънцето, я настрои сантиментално и лекомислено. Тя посегна към ролерите.

— Имам идея.

— Да?

— Ако ще стоим тук осем дни, ще изчерпим всички теми за разговор, нали?

— Не е задължително.

— Но за всеки случай. — Тя се приведе напред и положи длан върху китката му. — Смятам, че трябва да споделяме с другия нещо, което не знае.

— Някаква тайна?

— Точно така, тайна, нещо неочаквано. Всяка вечер до края на екскурзията.

— Като че играем на „бутилка“? — Декстър подбели очи; смяташе се за играч на „бутилка“ от световна класа. — Добре. Ти си първа.

— Не, ти.

— Защо аз?

— Имаш по-широк избор.

Вярно беше, разполагаше с почти неограничено количество тайни. Можеше да й каже, че тази вечер я видя как се облича или че остави нарочно вратата на банята отворена, докато се къпеше. Или как е взимал хероин с Наоми, или как преди Коледа се впусна в бърз неприятен секс със съквартирантката на Ема — Тили Килик: масаж на стъпалата, излязъл ужасяващо от контрол, докато Ема пазаруваше свещички за елхата от „Улуъртс“. По-добре обаче да избере нещо, което не изважда наяве плиткоумието, лекомислието, двуличието и суетата му.

Замисли се.

— Добре… — Прочисти гърло. — Преди няколко седмици в един клуб се понатиснахме с едно приятелче…

Ема зяпна.

— Мъж? — И се засмя. — Свалям ти шапка, Декс, пълен си с изненади.

— Не е кой знае какво, полигавихме се само, а и аз бях мъртвопиян.

— Вечното оправдание. Разкажи ми по-подробно.

— Беше гей вечер, „Сексфейс“ свиреха в „Страп“.

— „Сексфейс“, „Страп“! Къде изчезнаха диско групите като „Роксис“ и „Манхатънс“?

— Не е диско, а гей клуб.

— А ти какво правеше там?

— Често ходим там. Музиката е по-добра. По-твърда, не прекаляват с благовидния хаус…

— Ти? Музикален ценител?

— Както и да е… Бях с Ингрид и приятелчетата й, танцувах и мъжът просто приближи и започна да ме целува и аз… аз май отвърнах на целувката.

— Ами…?

— Какво?

— Хареса ли ти?

— Нормално. Просто целувка. Устата си е просто уста, нали?

Ема се изсмя звучно.

— Декстър, притежаваш душа на поет. „Устата си е просто уста“. Прекрасно казано. Не цитираш ли някоя песен? „Времето лети“ например.

— Знаеш какво имам предвид.

— Устата си е просто уста. Трябва да го напишат на надгробната ти плоча. Какво каза Ингрид?

— Само се засмя. Не й пречи. Хареса й. — Той сви нехайно рамене. Ингрид е бисексуална.

Ема подбели очи.

— Не се и съмнявам!

Декстър се усмихна, сякаш бисексуалността на Ингрид е негова идея.

— Е? Какво толкова? На нашата възраст трябва да експериментираме със секса.

— Нима? Никой не ми е казал.

— Наваксвай!

— Е, веднъж оставих лампите светнати, но няма да повторя.

— О, Ем, зарежи предразсъдъците.