Дейвид Никълс - Винаги в същия ден

— Извинявай — каза той, — да не би да си момичето от рекламата на „Ипанема“?

— Не, аз съм баба й.

Тя седна и се помъчи да намаже краката си с лосион, без да раздрусва бедрата си.

— Какво е това? — попита Декстър.

— Фактор 30.

— По-добре легни под одеяло.

— Не искам да прекалявам със слънцето още на втория ден.

— Като блажна боя е.

— Не съм свикнала със слънцето. Не съм околосветски пътешественик като теб. Искаш ли?

— Противник съм на слънцезащитните кремове.

— Понякога си толкова сложен, Декстър.

Той се усмихна и продължи да я наблюдава иззад тъмните очила. Забеляза как изпънатата нагоре ръка повдига гърдата й под черната тъкан на банския костюм — окръглена, бледа и мека плът около ластичното деколте. Когато Ема приведе глава и отметна коса, за да намаже врата си с лосион, той усети приятното замайване, придружаващо желанието. О, божичко, помисли си, още осем дни така! Банският костюм беше силно изрязан на гърба и тя потупваше несръчно най-ниската част.

— Искаш ли да ти намажа гърба? — попита я.

Предложението беше изтъркан безочлив похват, под нивото му, разбира се, и той реши да го замаже като чисто медицинска загриженост.

— Нали не искаш да изгориш?

— Добре, давай.

Ема се намести между краката му, облегнала глава върху коленете си. Той започна да разтрива лосиона, толкова приведен, че усещате как дъхът му облъхва врата й, усещаше и жегата, излъчвана от кожата й. И двамата се стараеха да създават впечатление, че поведението им е съвсем обичайно и по никакъв начин не нарушава Второ и Четвърт правило, забраняващи флиртуването и отстояващи физическото целомъдрие.

— Доста дълбоко е изрязан, нали? — докосна той с пръсти най-долната част на гръбнака й.

— Добре, че не го сложих наопаки — отвърна тя и в последвалата тишина и двамата си помислиха: „О, божичко! О, божичко! О, божичко!“.

За отвличане на вниманието тя придърпа глезена му и попита:

— Какво е това?

— Татуировката ми. От Индия. — Ема я разтърка с палец, сякаш да я изтрие. — Поизбледняла е. Ин и ян — обясни той.

— Прилича на пътен знак.

— Символизира съвършената хармония между противоположностите.

— Означава „Край на ограничението на скоростта“. Означава, че трябва да носиш чорапи.

Декстър се засмя и положи длани върху гърба й, очертавайки с палци лопатките й. Помълчаха малко.

— Готово! — ведро възкликна той. — Вече си бронирана. Да поплуваме!

Така се нижеше дългият горещ ден. Плуваха, спяха, четяха и когато най-жестоката жега изтля и плажът се напълни с хора, възникна проблем. Декстър го забеляза пръв.

— Лъжат ли ме очите, или…?

— Какво?

— Всички на брега ли са голи?

Ема се огледа.

— О, да. — Сведе отново очи към книгата. Не зяпай, Декстър.

— Не зяпам. Наблюдавам. Дипломиран антрополог съм, забрави ли?

— Дипломира се с тройка, нали?

— Не, с четворка. Виж, ето ги нашите приятели.

— Кои приятели?

— От ферибота. Ей там! Правят си барбекю.

На двайсет метра от тях мъжът се привеждаше — блед и чисто гол — над опушен алуминиев поднос, сякаш да се стопли, а жената стоеше на пръсти и размахваше два бели и един черен триъгълник. Декстър й помаха ведро в отговор.

— Гоооола си!

Ема извърна поглед.

— Не бих могла.

— Какво?

— Да пека наденички гола.

— Много си консервативна, Ем.

— Не от консерватизъм, а от гледна точка на безопасността. Не си ли чувал за хранителна хигиена?

— Аз бих отишъл гол на барбекю.

— И това е разликата между нас, Декс, ти си тъмен субект, твърде сложно устроен.

— Дали да не отидем да кажем „здрасти“?

— В никакъв случай!

— Само ще си побъбрим.

— С пилешко шишче в едната ръка и с неговото шишче и другата? Не, благодаря. Освен това ще нарушим нудисткия етикет и прочее.

— Какъв етикет?

— Да разговаряш с гол човек, а ти да си облечен.

— Не знам…

— Просто се съсредоточи в книгата.

Тя се обърна към дърветата край плажа, но през годините бе опознала толкова дълбоко Декстър, че понякога чуваше как идеите се вмъкват в съзнанието му като камъни в кал, и естествено:

— Как мислиш?

— За кое?

— Да го направим ли?

— Какво?

— Да се съблечем?

— Не, ние няма да се събличаме.

— Всички са голи.

— Няма значение! Ами Четвъртото правило?

— Не е правило, а ориентир.

— Не, правило е.

— И? Ще го нарушим.

— Нарушим ли го, значи не е правило.

Той се отпусна нацупено върху пясъка.

— Малко грубичко изглежда. Заради това.