Дейвид Никълс - Винаги в същия ден

— „Екстази“ освобождава всички задръжки.

— Затова ли прегръщаш всеки срещнат?

— Мисля просто, че трябва да се позабавляваш.

— Аз се забавлявам. Нямаш представа колко се забавлявам.

Тя легна по гръб и се взря в небето. Усещаше, че той я гледа.

— А ти? — попита я с психиатричния си глас. — Новини? Вълнения? Любов?

— О, познаваш ме. Не съм способна на чувства. Аз съм робот. Или монахиня. Робот-монахиня.

— Не си. Преструваш се, но не си.

— О, не ми прави впечатление. Харесва ми да остарявам сама.

— На двайсет и пет си, Ем…

— Превръщам се в интелектуалка с бархетни гащи на цветенца.

Декстър не беше сигурен какво е бархет, но въпреки това усети павловска тръпка на възбуда при споменаването на думата „гащи“. Ема говореше, а той си я представяше в бикини на цветенца. Накрая реши, че гащи на цветенца няма да й отиват; не отиват на никого всъщност; бикините трябва да са черни или червени като онези на Наоми. Тогава му хрумна, че навярно не схваща иронията. Еротичните въжделения отнемаха голям процент от умствената енергия на Декстър и той се почуди дали Ема не е права, че сексуалният аспект на битието го разсейва прекалено много. Ежечасово се захласваше като идиот по рекламни плакати, корици на списания, кремави милиметри от презрамка на сутиен на случайна минувачка. Положението се влошаваше значително през лятото. Определено беше неестествено да се чувства като излязъл от затвора през цялото вреже? Трябваше да се съсредоточи. Един скъп на сърцето му човек беше на ръба на нервен срив и той трябваше да се съсредоточи върху това, а не върху трите момичета зад Ема, които започнаха да се пръскат с вода.

Съсредоточи се! Съсредоточи се. Той отклони мислите си от темата за секса, усмири летливия си като реактивен самолет ум.

— Ами онзи мъж?

— Кой мъж?

— В ресторанта, сервитьорът. Изглежда като шеф на компютърен клуб.

— Йън? Какво по-точно?

— Защо не излезеш с Йън?

— Млъкни, Декстър! Йън ми е само приятел. Подай ми бутилката, моля.

Гледаше я как отпива от виното — вече топло като сироп за кашлица. Не беше сантиментален, ала понякога се смълчаваше и просто съзерцаваше как Ема Морли се смее или разказва история, абсолютно убеден, че не познава по-добър човек от нея. Понякога почти му се приискваше да го изрече гласно, да я прекъсне и да й го каже. Но този път не се почувства така. Този път си помисли колко изморена изглежда, тъжна и бледа, и когато погледнеше надолу, брадичката й увисваше леко. Защо не си сложеше контактни лещи вместо тези огромни грозни очила? Вече не беше студентка. И велурените диадеми не й правеха никаква услуга. Необходим й е, помисли си с дълбоко съчувствие той, някой, който да я улови за ръката и да отключи потенциала й. Представи си като на монтаж как благородно и мило наблюдава Ема, докато тя пробва десетки невероятни рокли. Да, наистина трябваше да й обръща повече внимание и щеше да го прави, ако ежедневието му не беше толкова вихрено.

Но в краткосрочен план? Можеше ли да й помогне да се почувства по-добре, да повдигне духа й, да я окуражи? Хрумна му нещо. Улови я за ръката и тържествено обяви:

— Знаеш ли, Ем, ако още си сама, когато навършиш четирийсет, ще се оженя за теб.

Тя го изгледа с неприкрито отвращение.

— Предложение ли е това, Декс?

— Не сега, просто някога, ако и двамата се отчаем.

Тя се засмя горчиво.

— И какво те кара да смяташ, че бих пожелала да се омъжа за теб?

— Е, приемам го за даденост.

Тя поклати бавно глава.

— Опасявам се, че трябва да се подредиш на опашката. Приятелят ми Йън ми каза същото, докато дезинфекцирахме хладилника за месото. Само дето ми даде срок до трийсет и пет.

— Е, да не обиждам Йън, но определено смятам, че трябва да почакаш пет години повече.

— Не смятам да чакам нито него, нито теб! И без това няма да се женя.

— Откъде знаеш?

Тя сви рамене.

— От една мъдра стара циганка.

— Подозирам, че причините са принципни или нещо такова…

— Просто… не е за мен, това е.

— Виждам те като наяве. Дълга бяла рокля, шаферки, малки лакеи, сини жартиери… — Жартиери . Съзнанието увисна за думата като риба на кука.

— Всъщност смятам, че в живота има далеч по-важни неща от любовните връзки.

— Какви? Кариерата ти например? — Тя го стрелна укоризнено с очи. — Съжалявам.

И двамата погледнаха отново към небето, преливащо вече в нощен здрач, и след миг тя се обади:

— Ако искаш да знаеш, днес кариерата ми пое нагоре.