Дейвид Никълс - Винаги в същия ден

— Ема, това… — Положи длан върху голото костеливо рамо на момичето, простирайки се като мост помежду им. — Това е Наоми. Произнася се Ноуми.

— Привет, Ноуми — усмихна се Ема.

Наоми й се усмихна в отговор, стиснала здраво коктейлната сламка между белите си зъби.

— Поседни да се почерпим с по една „Маргарита“.

Подпийнал и разчувстван, той увисна на ръката й.

— Не мога, Декс, на работа съм.

— Хайде! Пет минути! Искам да те почерпя. Една чаша! Само една!

Йън приближи, вдигнал бележника си.

— Бихте ли желали нещо за ядене? — попита дружелюбно.

Момичето сбърчи нос.

— Не мисля.

— Декстър, представяла съм ти Йън, нали? — бързо вметна Ема.

— Не, съвсем не — отвърна Декстър.

— Да, няколко пъти — каза Йън и между клиентите и персонала се спусна пелена от мълчание.

— Е, Йън, ще ни донесеш ли три коктейла „Спомен за Аламо“? Два или три? Ем, ще ни правиш ли компания?

— Декстър, обясних ти. Работя.

— Добре… в такъв случай знаеш ли какво? Ще пропуснем. Само сметката, моля, хммм… — Йън се отдалечи. Декстър махна на Ема да приближи и тихо й прошепна: — Хей, има ли начин да… така де…

— Какво?

— Да ти дам парите за питиетата?

Ема го изгледа празно.

— Моля?

— Искам да кажа… има ли начин… да ти оставя бакшиш?

— Бакшиш?

— Точно така. Да ти оставя бакшиш.

— Защо?

— За нищо, Ем — отвърна Декс. — Просто много, много искам да ти оставя бакшиш.

И Ема усети как още една миниатюрна частица от душата й умира.

На Примроуз Хил Декстър дремеше под лъчите на следобедното слънце с разкопчана риза, скръстил ръце под главата си. Полупразна бутилка евтино бяло вино топлеше хълбока му, докато се плъзгаше от обедния махмурлук към ново пиянство. Върху обжарената жълта трева на хълма се тълпяха млади професионалисти, някои пристигнали направо от офисите си. Смееха се и разговаряха на фона на три конкуриращи се стереоуредби, а Декстър лежеше в центъра на събитията и сънуваше телевизия.

Без особена борба загърби идеята да стане професионален фотограф. Знаеше, че е приличен аматьор и навярно винаги ще бъде, но за да станеш изключителен — Картие-Бресон, Капа или Бранд — се изискваше къртовски труд, себеотрицание и упорство, а той не беше сигурен дали упорството го устройва. Телевизията, от друга страна, го искаше незабавно. Как не му беше хрумвало досега? Откакто се помнеше, в дома им винаги бе имало телевизор, но да го включиш изглеждаше някак нехигиенично. Сега, през последните девет месеца, телевизията зае централно място в живота му. Със страстта на новопокръстен той усещаше как възприема медията все по-емоционално, сякаш е намерил духовно убежище.

И не, тя не притежаваше артистичния блясък на фотографията и не вдъхваше респект като журналистиката от военна зона, но в телевизията имаше смисъл, телевизията беше бъдещето. Демокрация в действие, тя досягаше живота на хората най-непосредствено, формираше светогледи, провокираше, забавляваше и ангажираше по-ефективно от всичките книги, които никой не четеше, и пиесите, които никой не гледаше. Ема можеше да си говори каквото си иска за торите (Декстър също не им беше привърженик, макар по-скоро по стилови, отколкото по принципни съображения), но те определено разтърсиха медиите. Доскоро предаванията бяха тесногръди, благовидни и скучни, еднотипни, сиви и бюрократични, пълни с брадати бохеми и добротворци и позастарели лелки, разнасящи подноси с чай; нещо като шоу отдел на социалните служби. „Редлайт Пръдакшънс“, от друга страна, беше част от бума от нови младежки частни и независими компании, изтикващи в ъгъла мухлясалите динозаври. В медиите имаше пари. Подсказваха го красноречиво просторните офиси в основни цветове с модерни компютърни системи и щедро препълнени хладилници.

Появи се като метеорит в небесата на този свят. Жената, с която се бе запознал във влака в Индия, онази с лъскавия черен кок и малките очилца, го назначи като стажант, после като асистент, а сега изпълняваше длъжността помощник-продуцент във „Всичко или нищо“ — седмично предаване, съчетаващо музика на живо с предизвикателни репортажи по теми, които „наистина вълнуват днешната младеж“: танцова музика, наркотици, политическа бруталност, наркотици, технически изобретения, наркотици. Декстър продуцираше хиперактвни кратки филми в мрачни жилищни блокове, заснети от безумен ъгъл и в свръхблизък кадър, със забързани на фона на асид музика облаци. Обсъждаха дори скоро да застане пред камерите. Издигаше се, летеше и моментът, когато родителите му щяха да се гордеят с него, изглеждаше съвсем близо.