Дейвид Никълс - Винаги в същия ден

— „Чортълс“?

— В Кокфостърс. В Трета зона е, което, естествено, звучи като Марс в неделя вечер, но дори да се изложа, ще има и други класни актьори — Рони Бътчър, Стив Шелдън, Близнаците камикадзе… — Докато говореше, Ема долови истинския му акцент — леко, приятно западняшко мъркане, неизличено още от мегаполиса, и отново си представи трактори. — Тази вечер ще представям ново шоу — за различията между мъжете и жените…

Несъмнено я канеше на среща. Трябваше да отиде. Все пак не й се случваше много често, а и какво толкова?

— И храната не е лоша. Обичайното — бургери, спаначено руло, къдрави картофки…

— Звучи очарователно, Йън, особено къдравите картофки и прочее, но тази вечер не мога, съжалявам.

— Наистина ли?

— В седем съм на вечерна литургия.

— Не, наистина…

— Хубаво предложение, но след смяната съм изчерпана. Искам просто да се прибера у дома, да похапна за успокоение, да поплача. Така че, боя се, ще пропусна.

— Друг път тогава? В петък играя Кривия банан в „Чеширска котка“ в Балъм…

Над рамото му Ема виждаше как готвачите ги наблюдават. Беноа се смееше, закрил уста с длан.

— Може би — отговори тя мило, но категорично, и побърза да смени темата. — Сега виж това… — Побутна с крак друга кофа. — Това се нарича салца. Гледай да не ти капне върху кожата. Изгаря.

„Докато тичах към пансиона в дъжда, Ем, преди малко — дъждът тук е топъл, дори горещ понякога, не е като в Лондон — бях, както споменах, доста пиян и си мислех за теб и си мислех колко срамно е Ем да не е тук да види това, да го изживее… и ме осени прозрение. Ето какво.

Трябва да си тук с мен. В Индия.

Представям ти великата си идея; може да е безумна, но ще изпратя писмото, преди да си променя мнението. Следвай тези лесни инструкции:

1. Веднага напусни ужасната си работа. Нека си намерят друг да топи кашкавал върху чипс тортила за 2.20 на час. Пъхни бутилка текила в чантата си и излез през вратата. Представи си усещането, Ем. Излез незабавно. Просто го направи.

2. Напусни и онзи апартамент. Тили ти съдира кожата; взема ти сума пари за стая без прозорец. Не е стайче, а кашон. Изчезвай оттам и остави друг да изстисква огромния й сив сутиен в мивката. Когато се върна в така наречения действителен свят, ще си купя апартамент, защото съм привилегировано капиталистическо чудовище и ти си винаги добре дошла при мен — за кратко или за постоянно, ако пожелаеш, защото мисля, че ще се разбираме. А ти? Като, естествено, СЪКВАРТИРАНТИ. Стига да превъзмогнеш сексуалното си влечение към мен… ха-ха. Ако се случи най-лошото, нощем ще те заключвам в стаята ти. Както и да е… идва ред на най-грандиозното…

3. Щом прочетеш писмото, отиди в студентската пътническа агенция на Тотнъм Корт Роуд и си резервирай ЕДНОПОСОЧЕН билет до Делхи, за да пристигнеш около първи август — след две седмици — в случай че си забравила това е рожденият ми ден. Нощта преди първи август вземи влака до Агра и отседни в евтин мотел. На другата сутрин стани рано и отиди до Тадж Махал. Сигурно си чувала за него — голяма бяла сграда, кръстена на онзи индийски ресторант на Лотиън Роуд. Поогледай се и точно в дванайсет по пладне застани под центъра на купола с червена роза в едната ръка и «Никълъс Никълби» в другата и аз ще дойда и ще те намеря, Ем. Ще нося бяла роза и «Хауърдс Енд» и когато те видя, ще те замеря с нея по главата.

Чувала ли си по-чудесен план в живота си?

О, типичният Декстър, ще си кажеш, пак забравя нещо. Парите! Самолетните билети не растат по дърветата. Ами социалната осигуровка, професионалната етика? И прочее, и прочее. Е, не се безпокой, аз плащам. Да, аз плащам. Ще ти изпратя парите за билета с пощенски запис (отдавна мечтая за такава възможност) и ще плащам за всичко, докато си тук, което навярно звучи безочливо, но не е, защото в Индия е ДЯВОЛСКИ ЕВТИНО. Можем да живеем месеци наред тук. Ем, ти и аз, да обиколим Керала и Тайланд. Ще отидем на пълнолунно парти — представи си как будуваш цяла нощ не от грижи за бъдещето, а защото е ЗАБАВНО. (Помниш ли как будувахме цяла нощ след завършването, Ем? Както и да е. Продължаваме нататък.)

С триста чужди лири можеш да промениш живота си и не бива да се притесняваш, защото аз наистина имам пари, които не съм спечелил, а ти работиш много, но нямаш пари, значи говорим за социализъм в действие, нали? А ако държиш, можеш да платиш, когато станеш известен драматург или когато започнат да купуват книгите ти с поезия като топъл хляб или каквото там стане. Освен това е само за три месеца. Така или иначе ще се прибирам наесен. Както знаеш, мама не е добре. Твърди, че операцията е минала добре. Може и така да е, а може би не иска да ме тревожи. Няма значение. И крайна сметка трябва да се връщам. (Между другото, мама има теория за теб и мен и ако дойдеш на срещата пред Тадж Махал, ще ти разкажа всичко, но само ако дойдеш.)