Дейвид Никълс - Винаги в същия ден

— Тя ще те запознае с основното и… това беше. Всички! Помнете! Рибни буритос! А сега — музика, моля!

Пади натисна бутона и от лепкавия касетофон зад бара гръмна музика — четирийсет и пет минутна влудяваща подборка от техно-мариачи песни, започваща съвсем уместно с „Ла Кукарача“ — хлебарката — която щяха да изслушат дванайсет пъти през осемчасовата смяна. Дванайсет мъти на смяна, двайсет и четири смени месечно, вече седем месеца.

Ема сведе поглед към бейзболната шапка в ръката си. Ресторантското лого — карикатурно магаре — се вторачи в нея изпод сомбрерото с пиянски, налудничаво ококорени очи. Тя си нахлупи шапката и се смъкна от табуретката пред бара, сякаш се спускаше в ледена вода. Новото момче стоеше очаквателно, широко ухилено, забило неловко пръсти в джобовете на искрящобелите си джинси. За кой ли път Ема се запита какво прави с живота си.

„Ема, Ема, Ема. Как си, Ема? И какво правиш точно в тази секунда? В Бомбай сме шест часа напред, та се надявам да си все още в леглото с неделен махмурлук. Ако е така, СЪБУДИ СЕ! ДЕКСТЪР Е!

Това писмо пристига при теб от хостел в центъра на Бомбай със страховити матраци и шумни австралийци. В пътеводителя ми пише, че се отличава със собствен стил — тоест гризачи, но в моята стая има също пластмасова масичка за пикник под прозореца и навън вали като из ведро, по-силно дори, отколкото в Единбург. Истинска пелена, Ем, толкова гръмогласна, че едва чувам касетата, която ми записа и която в крайна сметка ми хареса много, с изключение на дрънчащото инди, понеже все пак не съм МОМИЧЕ. Опитах се също да прочета книгите, които ми подари за Великден, но признавам, че «Хауърдс енд» ми се струва доста мудна. На двеста страници пият една и съща чаша чай и аз чакам ли чакам някой да извади нож или да ги нападнат извънземни, но май няма да дочакам, нали? Чудя се кога ще спреш да ме образоваш. Никога, надявам се.

Между другото, и случай че не си се досетила по изящната Проза и КРЯСЪЦИТЕ, пиша ти пиян. Бира по обед! Както виждаш, не ме бива да пиша писма, не съм като теб (последното ти писмо беше толкова забавно), но държа да отбележа, че Индия е невероятна. Оказва се, че забраната да преподавам английски на чужденци е най-хубавото нещо, случвало ми се някога (макар все още да смятам, че прекалиха — морално неподготвен? Аз? Та Туве беше на двайсет и една). Няма да те отегчавам с описания на изгрева над Хиндукуза, само ще ти кажа, че всички клишета се верни (бедност, колики и прочее). Богат и древна цивилизация и няма да ПОВЯРВАШ какво продават в аптеките без рецепта.

Видях удивителни неща и макар невинаги да е забавно, натрупвам ОПИТ и снемам — хиляди фотографии, които ще ти покажа много бавно, когато се върна. Ще се престориш на заинтригувана, нали? Аз все пак се престорих на заинтригуван, когато дърдореше за протестите срещу изборните такси, нали? Както и да е… показах няколко снимки на една телевизионна продуцентка, с която се запознах във влака, онзи ден — жена (не е каквато си мислиш, стара, минала трийсет и пет), и тя каза, че от мен ще излезе професионалист. Тук е, за да продуцира телевизионен пътепис за младежи, даде ми визитката си и ми заръча да й се обадя през август, когато ще се върнат, та кой знае, нищо чудно да започна да се снимам във филми?

Как се развива твоята кариера? Пишеш ли нова пиеса? Наистина, наистина харесах много постановката за Вирджиния-Улф-Емили-еди-коя си, когато бях в Лондон, и както казах, изглеждаше многообещаващо, което звучи като кравешки лайна, но не е. Смятам обаче, че с право си се отказала от актьорството — не защото не си добра, а защото ужасно ти личи, че го мразиш. Канди също беше приятна, доста по-приятна, отколкото я описваше. Изпрати й поздрави. Подготвяш ли още представления? Още ли живееш в онова стайче? Още ли мирише апартаментът на пържен лук? Тили Килик още ли си кисне огромния сив сутиен в мивката? Още ли работиш в «Мучо Локо» или както там се казваше? Последното ти писмо ме разсмя до полуда, Ем, но трябва да се омиташ оттам, защото макар да става за комедийни скечове, определено не приви услуга на душата ти. Не бива да жертваш години от живота си заради един смешен анекдот.

Което ми припомня причината да ти пиша. Готова ли си? Я по-добре поседни…“

— Та така, Йън, добре дошъл в гробницата на амбициите!

Ема бутна вратата на служебната стая и тутакси събори на пода водната чаша, където снощните фасове плуваха в светло пиво. Официалната обиколка ги доведе в тясната усойна стая за персонала с изглед към Кентиш Таун Роуд, гъмжаща вече от студенти и туристи на път за Камдън Маркет, откъдето да си купят големи кожени шапки и тениски с усмихнати личица.