Дейвид Никълс - Винаги в същия ден

— „Локо Калиенте“ означава „Луда жега“ — „жега“, понеже климатикът не работи, а „луда“, защото трябва да си луд, за да се храниш тук. Или да работиш тук, като стана дума много, много луд. Mucho loco. Ще ти покажа къде да си оставиш нещата. — Заедно заподритваха купчините стари вестници по пода, за да си проправят път до вехтия офис шкаф.

— Това ти е сейфът. Не се заключва. Не се изкушавай да си оставяш униформата тук, понеже някой ще ти я нареже. Не ме питай защо. Изгубиш ли си бейзболната шапка, следва строго наказание. Топят ти главата в леген с чили сос.

Иън се засмя — сърдечен, попресилен кикот — а Ема се обърна с въздишка към масата на персонала, все още осеяна с мръсни чинии от снощи.

— Обедът трае двайсет минути. Избираш си от менюто. Забранени са само кралските скариди, което според мен си с истинска благословия. Ако ти е мил животът, не докосвай кралските скариди. Като руска рулетка са — една от шест убива.

Тя започна да разчиства масата.

— Чакай, нека помогна… — обади се Йън и с връхчетата на пръстите си предпазливо вдигна обилно омазнена чиния.

„Новобранец, все още гнуслив“, помисли си Ема. Имаше приятно, едро, открито лице под меки сламени къдрици, гладки розови страни и полуразтворена уста. Не точно красив, но, е, излъчваше жизненост. По незнайни причини — и не съвсем любезно — лицето му й навяваше мисли за трактори.

Той ненадейно срещна погледа й и тя избъбри:

— Та какво, Иън, те доведе в мексиканската джунгла?

— О, обичайното. Трябва да плащам наема.

— И няма ли друго за вършене? Почасово? Защо не живееш с родителите си?

— Трябва да съм в Лондон и с гъвкаво работно време.

— Защо, какво ти е тирето?

— Тирето ми?

— Да. Всички тук си имат тире. Сервитьор-тире-художник, сервитьор-тире-актьор. Барманът Пади твърди, че е модел, но аз, честно казано, се съмнявам.

— Яяясно… — проточи Йън със северняшки акцент. — Аз предполагам, се водя комедиант!

Той се ухили, разпери ръце от двете страни на лицето си и размърда пръсти.

— Добре. Всички обичаме да се смеем. Скечове ли представяш?

— Предимно. А ти?

— Аз?

— Твоето тире? С какво друго се занимаваш?

Замисли се дали да каже „драматург“, но дори след три месеца унижението да бъде Емили Дикинсън пред празна зала все още не беше изтляло. Можеше да замени „драматург“ с „астронавт“ — и двете граничеха еднакво с истината.

— О, аз правя това… — Тя отлепи засъхналия кашкавал от едно мухлясало бурито. — Това.

— Харесва ли ти?

— Дали ми харесва? Обожавам го. Не съм от желязо все пак. — Избърса вчерашния кетчуп с използвана салфетка и тръгна към вратата. — А сега ще ти покажа тоалетните. Събери смелост…

„Откакто подхванах писмото, изпих (Изпивах? Бях изпил?) още две бири и вече съм готов. Ето, започвам. Ем, познаваме се от пет или шест години, но истински от две — като «приятели», да, което не е чак толкова дълго, но съм понаучил нещо за теб и смятам, че съм открил какъв е проблемът ти. Не забравяй, че по антропология имам тройка, та знам какво говоря. Ако теорията ми не те интересува, спри да четеш.

Добре. Да не губим време. Мисля, че се страхуваш от щастието, Ема. Смятам, че според теб естественият ход на нещата е животът ти да е мрачен, сив и скучен, да мразиш работата си, да мразиш дома си, да се проваляш, да нямаш пари и Боже опази, приятел (кратко отклонение — самокритичното напомняне колко си непривлекателна вече започва да ми омръзва, да знаеш). Всъщност ще отида по-далеч и ще кажа, че разочарованието и неуспехите те устройват, защото така е по-лесно, нали? Провалът и несполуките са по-лесни, понеже от тях се получават забавни историйки. Ядосах ли те? Обзалагам се, че те ядосах. Но едва започвам.

Ем, мразя да си те представям в онзи ужасен апартамент с противна воня и шумове и голи крушки или в обществената пералня. И между другото, няма смисъл в наши дни да използваш обществената пералня. Нито е авангардно, нито изтънчено, а само потискащо. Не знам, Ем, млада си, истински гений, и същевременно идеята ти за приятно прекарване е да се отбиеш в обществената пералня. Е, смятам, че заслужаваш повече. Умна си, забавна и мила (твърде мила, ако питат мен) и засега — най-интелигентният човек, когото познавам. И (отпивам пак от бирата, поемам дълбоко дъх) ти си Много Привлекателна Жена. И (още бира), да, имам предвид и «сексапилна», защото е ВЯРНО. Ослепителна си, стара вещице, и ако трябва да ти подаря едно-единствено нещо през целия ти живот, то ще е това — смелост. Ще ти подаря смелост. Или смелост, или благоуханна свещ.