Дейвид Никълс - Винаги в същия ден

— Не съм на почивка. Работя!

— Журналистика може би? Не споменаваше ли, че искаш да станеш журналист?

Споменавал го беше мимоходом, но само като алиби и за отвличане на вниманието. С наближаването на двайсетте възможностите му сякаш все повече изтъняваха. Някои внушителни професии — сърдечен хирург, архитект — вече биха окончателно изключени. Журналистиката бавно ги следваше. Не го биваше кой знае колко с перото, не разбираше от политика, говореше лош, ресторантски френски, нямаше нито опит, нито квалификации, притежаваше само паспорт и ярка представа за себе си как пуши под вентилатор, висящ от тавана, в тропическа страна с очукан „Никон“ и бутилка уиски до леглото.

Най-много, естествено, го влечеше фотографията. На шестнайсет бе изработил фотопроект, наречен „Тъкан“ — черно-бели близки кадри на дървесна кора и раковини, които затрогнаха учителя му по изкуство. Нищо след това не му донесе същото удовлетворение като „Тъкан“ и контрастните снимки на скрежа по прозорците и чакъла по алеята. Журналистиката изискваше жонглиране с трудна материя като думите и идеите, но той смяташе, че от него би излязъл приличен фотограф, най-малкото защото усещаше, че притежава изострен нюх за съвършената подредба на нещата. На този етап от живота основният му критерий при избор на кариера бе дали ще звучи добре в баровете, когато крещи в ухото на някое момиче, а „Аз съм професионален фотограф“ несъмнено излъчваше притегателна сила почти колкото „Работя като военен репортер“ или „Всъщност снимам документални филми“.

— Възможно е да се ориентирам към журналистика.

— Или бизнес. Нали с Калъм се канехте да основете компания?

— Обмисляме го.

— Звучи размито. Просто „бизнес“.

— Както казах — обмисляме.

В действителност Калъм, бившият му съквартирант, вече бе започнал бизнес без него, нещо от сорта на компютърна поддръжка, но Декстър така и не намери сили да разбере точно какво. Калъм настояваше, че на двайсет и пет ще са милионери, но как щеше да звучи в бара? „Всъщност аз поддържам компютри“. Не, професионалната фотография заемаше най-високо място в личната му класация. Реши да пробва да го изрече гласно.

— Всъщност ме влече фотографията.

— Фотографията?

Майка му се разсмя като обезумяла.

— Ей! Аз съм добър фотограф!

— Когато се сетиш да си махнеш пръста от обектива.

— Не е ли редно да ме насърчаваш?

— Какъв фотограф? В „Блясък“? — изсмя се гърлено тя. — Или ще продължиш да работиш върху „Тъкан“?

Наложи се да спрат, докато тя се смееше, превита одве, стиснала ръката му за опора.

— Фотосесия на чакъл ! — Най-сетне смехът й секна, тя се изправи и го погледна сериозно. — Декстър, съжалявам, много съжалявам…

— Всъщност вече съм много по-добър.

— Знам. Прости ми. Наистина съжалявам.

Поеха отново.

— Трябва да го направиш, Декстър, ако го искаш.

Тя притисна ръката му с лакът, но той продължи да се цупи.

— Винаги сме ти казвали, че можеш да постигнеш всичко, стига да работиш усърдно.

— Беше само идея — мрачно отвърна Декстър. — Претеглям възможностите, това е.

— Е, надявам се, защото учителската професия е хубава, но не ти е призвание, нали? Да преподаваш песни на „Бийтълс“ на празноглави скандинавки?

— Усилна работа е, мамо. И е някаква отправна точка.

— Е, понякога се питам дали не прекаляваш с отправните точки.

Каза го, свела надолу глава, и забележката сякаш отскочи от плочника. Повървяха малко, преди той да проговори.

— Това пък какво означава?

— О, исках само да кажа… — Тя въздъхна и облегна глава върху рамото му. — Исках само да кажа, че все някога трябва да започнеш да живееш сериозно, това е. Млад си, здрав и изглеждаш достатъчно добре на приглушено осветление. Хората те харесват, умен си или поне достатъчно умен, не в академичния смисъл на думата, но разбираш нещата. И си късметлия. Декстър, голям късметлия, не те притискат грижи, не ти липсват средства. Но вече си зрял човек и някой ден нещата може да се променят, да не изглеждат толкова… — Тя се озърна и посочи малката живописна уличка, по която я водеше. — Толкова лъчезарни. Добре ще е да си подготвен за този момент. Да си натрупал опит.

Декстър се намръщи.

— В кариерата ли имаш предвид?

— Отчасти.

— Звучиш като татко.

— За бога, нима?

— Прилична професия, нещо, на което да разчиташ, нещо, което да ти осмисля живота…

— Не само тона, не само професия. Посока. Цел. Порив, амбиция. На твоята възраст исках да променя света.