Дейвид Никълс - Винаги в същия ден

От писмата ти, а и от срещата ни след пиесата разбирам, че в момента си малко объркана какво да правиш с живота си, изгубила си руля и веслата и посоката, но няма проблем, няма страшно, понеже е нормално на двайсет и четири да се чувстваш така. Четох статия по темата — причината е, че не сме ходили на война или че сме прекалявали с телевизията или нещо такова. Както и да е, хората, които стискат здраво веслата и руля, са непоправими досадници и сухари и кариеристи като Тили-мътните-я-взели-Кили или Калъм О’Нийл и компютрите му. Аз определено нямам разработен план… Знам, знам — мислиш си, че на мен всичко ми е уредено, но не е така. И аз се тревожа, само дето не ме е грижа за помощите при безработица, за загубите на наемодателите, за бъдещето на Лейбъристката партия, къде ще съм след двайсет години и как господин Мандела се приспособява към живота на свобода.

Време е за поредната глътка въздух преди следващия абзац, понеже едва започвам. Това писмо цели житейски прелом. Чудя се дали си готова.“

Някъде между служебните тоалетни и кухнята Йън Уайтхед започна да разиграва скеч.

— Представи си, че… хммм… си в супермаркет и си на касата за шест или по-малко продукта, а пред теб стои старица и тя си е купила… седем продукта. Чакаш си реда и ги броиш ли, броиш и си ужасно ядосана…

— Уф! Карамба! — измърмори Ема под нос, преди да отвори с ритник летящите врати към кухнята, където ги посрещна вълна нажежен въздух и разжари очите им, парлив и наситен с лют пипер и топла белина.

Очуканото радио бълваше шумен асид хаус, на чиито фон сомалиец, алжирец и бразилец отваряха големи буркани с продоволствие.

— Здравей, Беноа. Здрасти, Кемал. Привет, Хесус — поздрави Ема ведро и те се усмихнаха и кимнаха ведро в отговор.

Ема и Йън приближиха до дъската за паметни записки и Ема посочи ламинираната табелка, указваща как трябва да се действа, ако някой се задави с храната им, „което съвсем не е изключено“. До нея голям пергаментов лист с оръфани краища представяше тексаско-мексиканската граница. Ема почука с пръст по картата.

— Прилича на карта за съкровище. Е, не се обнадеждавай, защото всъщност е менюто. Няма злато тук, компадре , само четирийсет и осем предложения, всичките мутации на петте ключови тексаско-мексикански хранителни групи — кълцано говеждо и боб, кашкавал, пиле и гуакамоле. — Тя прокара пръст по картата. — Така… от изток на запад започваме с пиле върху фасул под кашкавал, кашкавал върху пиле под гуакамоле, гуакамоле върху кълцано месо върху пиле под кашкавал…

— Ясно, разбирам…

— От време на време за тръпка добавяме по малко ориз или суров лук, но най-вълнуващото е в какво го слагаме. На сцената се появяват пшеницата и царевицата.

— Пшеница и царевица, ясно…

— Такос са от царевица, буритос — от пшеница. Най-простичко — ако се троши и изгаря ръцете ти, значи е тако, ако се разплесква и те залива с червена мазнина, значи е бурито. Ето, нагледно… — Тя извади мека палачинка от пакет на едро с петдесет и я изтупа като мокра фланелка. — Това е бурито. Пълниш го, замразяваш го, разтапяш кашкавал отгоре — енчиладата е готова. Пълнена тортила е тако, а бурито, което сам си пълниш, е фахита.

— А какво е тостада?

— Ще стигнем и дотам. Не тичай, преди да си се научил да ходиш. Фахитас се сервират върху тези нажежени железни подноси. — Тя вдигна мазен набразден тиган, наподобяваш ковашки инструмент. — Внимавай, нямаш представа колко пъти се налага да обелваме клиентите от тях. Й се разминаваме с бакшиша. — Йън я гледаше втренчено с глуповата усмивка. Тя привлече вниманието му към кофата до краката си. — Това бяло вещество тук със заквасена сметана. Само дето не е нито заквасена, нито сметана, а хидрогенирана мазнина. Нещото, което остава, след като направят петрола. Полезно е, ако ти се разлепят подметките на обувките, но иначе…

— Искам да те питам нещо.

— Да?

— Какво правиш след работа?

Беноа, Хесус и Кемал застинаха, докато Ема се насилваше да се засмее. Най-сетне успя.

— Не си поплюваш, а, Йън?

Той си беше свалил шапката и я въртеше в ръце — истински театрален ухажор.

— Не те каня на среща или нещо такова. Ти и без това сигурно си имаш приятел. — Помълча секунда в очакване на отговор, но лицето на Ема не трепна. — Помислих си просто, че може да се заинтересуваш от моите — заговори по-носово — уникални комедийни програми. Тази вечер — кавички с пръстите — ще представям скечове в „Чортълс“ или „Жабокът и папагалът“ в Кокфостърс.