Дейвид Никълс - Винаги в същия ден

Понякога се питаше как ли би възприело двайсетгодишното и „аз“ днешната Ема Морли. Ще реши ли, че е егоцентрична? Твърде улегнала? Буржоазен продажник с апетити за нова къща, вкус към екскурзии в чужбина, дрехи от Париж и скъпи фризьори? Дали ще й се стори консервативна с новата си фамилия и стремежи непременно да роди дете? Може би, но двайсетгодишната Ема Морли също не беше образец за подражание — претенциозна, избухлива, мързелива, многослойна, осъдителна. Изтъкана от самосъжаление, самонадеяност и самолюбие, всички „само“ освен самоувереност, качеството, от което винаги се бе нуждала най-много.

Не, това беше истинският живот и ако някогашната й любознателност и някогашният й плам се бяха притъпили, това бе съвсем естествено. Би било нередно и неловко на трийсет и осем да завързва приятелства и да се влюбва със страстта и силата на двайсетгодишна. Да пише стихове, да плаче на поп песни? Да се снима непрекъснато, по цял ден да записва касети, да кани приятели в леглото си само за компания? Ако тези дни цитира пред някого Боб Дилън, Т. С. Елиът или не дай Боже, Брехт, той ще се усмихне любезно и ще отстъпи дискретно назад и кой би могъл да го вини? Абсурдно е на трийсет и осем да очакваш песен, книга или филм да променят живота ти. Не, всичко се е уталожило и избледняло и животът протича на фона на удобството, доволството и познатото. Няма ги вече раздиращите нервите възходи и сривове. Сегашните им приятели ще си останат техни приятели и след пет, десет, двайсет години. Не се предвиждаше нито да забогатеят, нито да обеднеят драматично: предвиждаше се още известно време да нямат здравословни проблеми. Бяха уседнали в средата — средна класа, средна възраст; щастливи, че не са прекалено щастливи.

Най-сетне обичаше някого и беше уверена и в неговите чувства. Ако някой попиташе Ема, както понякога се случваше на парти, как се е запознала със съпруга си, тя отговаряше:

— Пораснахме заедно.

И така, както обикновено, двамата се заловиха за работа. Ема седна пред компютъра си под прозореца с изглед към опасаната с дървета улица. Пишеше петия и последен роман за Джули Крискол, в който литературната и героиня по ирония на съдбата забременяваше и се изправяше пред дилемата — майчинство или университет. Не вървеше много добре; тонът бе твърде сериозен и съзерцателен, шегите не й се удаваха лесно. Бързаше да завърши книгата, но се колебаеше с какво да се заеме после или с какво е способна да се заеме. Книга за възрастни вероятно, нещо задълбочено и предварително проучено — за Испанската гражданска война или за близкото бъдеще, нещо смътно напомнящо Маргарет Атууд, нещо, което младото й „аз“ би уважило и одобрило. Такава поне беше идеята. Междувременно тя разтреби апартамента, свари чай, плати няколко сметки, боядиса си косата, прибра дисковете в обложките им, свари още чай и най-накрая включи компютъра и се взря заплашително в екрана.

В кафенето Декстър пофлиртува малко с Мади, после седна в тясната служебна стая, която миришеше остро на сирене, и се зае със счетоводния баланс за тримесечието. Но тягостното настроение и чувството за вина от сутрешното избухване все още го измъчваха и когато усети, че не успява да се съсредоточи, той посегна към телефона. Обикновено Ема се обаждаше помирително и изглаждаше нещата, но през осемте месеца след сватбата им те сякаш си размениха ролите и сега той бе неспособен да подхване нищо, ако тя се чувства нещастна. Набра номера; представи си я пред бюрото, как се взира в екрана на мобилния си телефон, вижда името му и го изключва. Така предпочиташе — по-лесно е да си сантиментален, когато няма никои насреща.

Е, аз съм в кафенето, занимавам се със счетоводство, мисля си за теб и ми се прииска да ти кажа да не се тревожиш. Уговорих да видим къщата в пет следобед. Ще ти изпратя адреса и… кой знае… Ще преценим. Съвременна къща, просторни стаи. Има и барплот. Знам, че открай време си мечтаеш за барплот. Това е. И още веднъж — обичам те и не се тревожи. За каквото и да се тревожиш, недей. Това е всичко. Ще се видим в пет. Обичам те. Доскоро.

Както повеляваше рутината, Ема работи до два, обядва, после отиде да плува. През юли понякога й беше приятно да се отбива в дамския басейн в Хампстед Хийт, но денят бе заплашително навъсен и облачен и тя се престраши да предпочете тийнейджърската компания на закрито. Двайсет минути слаломира нещастно между децата, които скачаха като бомби във водата, гмуркаха се и флиртуваха, наслаждаващи се с пълни шепи на свободата след края на учебната година. После седна в съблекалнята, изслуша съобщението на Декстър и се усмихна. Запомни адреса на къщата и му се обади.