Дейвид Никълс - Винаги в същия ден

— Съжалявам! — изрече беззвучно той.

— Не желая да си променяш плановете заради мен — извинително отвърна тя.

— Не, наистина искам…

— Но щом ще се прибираш у дома…

— Няма проблем, така е по-добре…

— … ще бъде девет часът и трийсет и четири минута…

— Не се притеснявай, не се чувствам обидена и…

Той вдигна ръка да замълчи.

— Да, мамо?… — Пауза, която подклажда напрежението, без да прекалява. — Наистина? Добре, чудесно! Добре, ще се видим по-късно в апартамента! Доскоро. Чао.

Той захлопна питката като кастанета и застанаха усмихнати един срещу друг.

— Страхотен телефон.

— Потискащ, нали? Видя ли го, ми иде да заплача.

— Да оставя ли монети?

— Не. Няма проблем. Аз черпя.

— Е? — каза той.

— Е — каза Ема. — Как ще оползотворим деня?

Петък, 15 юли 2005

Лондон и Оксфордшир

Развлечения, развлечения, развлечения — развлеченията са разковничето. Да не спираш, да не остава нито секунда да се огледаш, да размислиш, защото номерът е да не изпадаш в униние, да се забавляваш и да възприемеш този ден… как? Като празник! В чест на живота й, на добрите времена, на спомените. На смеха, изобилния смях.

С тази идея той пренебрегна протестите на Мади, извади двеста лири от касата на кафенето и покани тримата си служители — Мади, Джак и Пийт, който работи в събота — да почетат стилно специалния ден. Все пак тя би се зарадвала.

И така, тези първи минути от Деня на свети Суидин го сварват в приземен бар в Камдън, стиснал петото мартини в една ръка и цигара — в другата. Защото защо не? Защо да не се позабавлява, да отпразнува живота й ? Повтаря го, завалвайки думите, на приятелите си, които му се усмихват малко немощно и отпиват от чашите си толкова бавно, че той започва да съжалява, че ги е поканил. Те са толкова сериозни и отегчителни; следват го от бар в бар не като добри приятели, а като болнични надзиратели, обгрижват го, внимават да не се блъска в хората и да не си удари главата, когато пада от таксито. Е, вече му додея. Иска разтуха, нека да се повесели от сърце, заслужава го след годината, която преживя. Затова предлага да ги заведе в клуб, където веднъж го бяха поканили на ергенско парти. Стриптийз клуб.

— Не съм сигурна, Декс — казва Мади с тих ужас.

— О, хайде, Мали! Защо не? — отвръща той и я прегръща през рамо. — Тя ще се зарадва!

Той се разсмива и вдига чаша; търси ръба с устни, но не улучва и джинът се разлива върху обувките му.

— Ще бъде забавно!

Мади се пресяга за сакото си.

— Мади, ама че си лека категория! — крещи той.

— Мисля, че трябва да се прибираш вкъщи, Декс — обажда се Пийт.

— Едва полунощ е!

— Лека нощ, Декс. Доскоро.

Той изпраща Мади до вратата. Иска да я развесели, но тя изглежда така, сякаш всеки момент ще се разплаче.

— Остани, пийни още една чаша! — дръпва я за ръката.

— Не прекалявай, моля те. Моля те.

— Не ни лишавай от женска компания!

— Няма как. Утре сутринта отварям аз, забрави ли? — Тя се обръща и го улавя за двете ръце влудяващо грижовно и съчувствено. — Просто… внимавай…

Той не иска съчувствие, иска да пие и затова пуска рязко ръцете й и се връща на бара. Обслужват го безпроблемно. Само преди седмица в градския транспорт избухнаха бомби. Загинаха невинни хора и въпреки привидното мъжество и гордост атмосферата напомня град под обсада. Хората са уплашени и са си по домовете и Декстър лесно намира такси да ги откара до Фарингдън Роуд. Облегнал глава на стъклото, чува как Пийт и Джак мърморят плашливо обичайните извинения — късно е, сутринта са на работа.

— Имам деца и жена — шеговито напомня Пийт. Приличат на заложници, просещи милост. Декстър усеща как партито лека-полека се закрива, но няма сили да се бунтува, спира таксито на Кингс Крос и ги освобождава.

— Ела с нас, Декс? — казва Джак, надзъртайки през прозореца с глуповатия си загрижен поглед.

— Не, няма проблем.

— Защо не пренощуваш при мен? — предлага Пийт. — На канапето?

Декстър обаче усеща, че не е добре дошъл.

Както посочи Пийт, той има съпруга и деца и не му трябва чудовище у дома. Проснато вонящо в сълзлива несвяст на канапето, докато децата му се опитват да се подготвят за училище. Скръбта е превърнала Декстър Мейхю отново в идиот и защо да се натрапва на приятелите си? По-добре тази вечер да се придържа към случайно срещнати събеседници. Затова той им махва за сбогом и нарежда на шофьора да кара към мрачната безлюдна уличка до Фарингдън Роуд, където се намира нощният клуб „Нерон“.