Дейвид Никълс - Винаги в същия ден

Тя затвори вратата и настана тишина.

— Е! Пристигнахме.

— Чудесно е.

— Горе-долу. Кухнята е ей там.

Безпокойството и изкачването бяха изнервили Ема и тя се запъти към хладилника, отвори го и извади бутилка газирана вода. Заотпива на огромни глътки, когато ръката на Декстър се озова върху рамото й, после някак си той застана пред нея и я целуна. С уста, пълна с шипяща вода, тя стисна плътно устни, за да не плисне в лицето му като фонтан. Отдръпна се назад и посочи бузите си, издути като балони размаха ръце и издаде звук, наподобяващ „почакай малко“.

Декстър отстъпи кавалерски назад, за да й позволи да преглътне.

— Съжалявам.

— Няма проблем. Изненада ме. Това е.

Тя изтри уста в опакото на дланта си.

— Добре ли си вече?

— Да, но, Декстър, трябва да ти кажа нещо…

И той пак я целуна, тромаво и прекалено силно, и тя се облегна върху кухненската маса, която ненадейно се плъзна шумно по пода. Ема се извъртя бързо да улови вазата и фруктиерата.

— Олеле.

— Всъщност, Декс…

— Съжалявам, аз…

— Малко съм нервен…

— Срещнах някого.

Той отстъпи цяла крачка назад.

— Срещна някого?

— Мъж. Срещам се с него.

— Мъж? Аха, добре. И? Кой е той?

— Казва се Жан-Пиер. Жан-Пиер Дюсолие.

— Французин?

— Но всъщност…

— Не, Декс, уелсец…

— Е, просто съм изненадан.

— Изненадан, че е французин, или изненадан, че аз имам приятел?

— Не, само… е, малко бързо ми се струва. Искам да кажа… само от няколко седмици си тук. Първо си разопакова багажа или…

— Два месеца! Тук съм от два месеца и се запознах с Жан-Пиер преди месец.

— И къде по-точно?

— В малко бистро наблизо.

— Малко бистро? Аха… И как?

— Как?

— Как се запознахте?

— Е, хмм… вечерях сама, четях книга, той беше с приятели и ме попита какво чета… — Декстър простена и поклати глава, майстор, осмиващ творението на колега. Ема не му обърна внимание и закрачи из дневната. — Както и да е… разговорихме се…

Декстър тръгна след нея.

— Как? На френски?

— Да, на френски. И си допаднахме и сега… се виждаме! — Тя се отпусна върху канапето. — Е, вече знаеш!

— Ясно. Разбирам. — Вдигна вежди, после ги отпусна. Лицето му се разкриви от старание да се намръщи и да се усмихне едновременно. — Браво на теб, Ем, звучи прекрасно.

— Не се дръж покровителствено, Декстър. Все едно съм старица…

— Не те покровителствам! — С престорено нехайство той се обърна и погледна през прозореца. — И що за човек е този Жан…

— Жан-Пиер. Мил. Много красив, много чаровен. Готви страхотно. Разбира от кулинария, вино, изкуство и архитектура. Той е, той е… французин до мозъка на костите си.

— Имаш предвид грубиян?

— Не…

— Нечистоплътен?

— Декстър!

— Носи наниз чесън, кара велосипед…

— За бога, понякога си непоносим…

— Е, какво, по дяволите, означава „французин до мозъка на костите си“?

— Не знам… с изискани обноски, много привлекателен и…

— Секси?

— Не съм казала „секси“.

— Не, но ти си станала много секси — прическата, разкопчаната риза…

— Що за глупава дума? Секси?

— Но правите много секс, нали?

— Декстър, защо се държиш толкова…?

— Ти сияеш, изглеждаш изкусително…

— Няма причина да…

— Какво?

— Да злорадстваш, все едно съм направила нещо нередно.

— Не злорадствам, просто си мислех… — Той млъкна и пак се вгледа през прозореца, опрял чело на стъклото. — Трябваше да ми кажеш, преди да дойда. Щях да си резервирам хотел.

— Няма проблем да останеш при мен! Аз просто ще спя с Жан–Пиер тази вечер. — Макар и с гръб към нея, Ема го усети как потреперва. — Ще спя у Жан-Пиер. — Тя се приведе напред, подпряла брадичка с юмрук. — Ти какво очакваше, Декстър?

— Не знам — промърмори той в стъклото. — Не това.

— Е, съжалявам.

— Защо мислиш, че дойдох, Ем?

— Да се поразведриш. Да избягаш от проблемите. Да разгледаш забележителностите!

— Дойдох да обсъдим онази нощ. Ти и аз. Най-сетне заедно. — Той зачовърка с нокът маджуна по стъклото. — Мислех си, че си го приела по-сериозно. Това е.

— Спахме веднъж, Декстър.

— Три пъти!

— Нямам предвид количеството, Декстър. Прекарахме една нощ заедно, една нощ.

— И си мислех, че заслужава внимание. А ти побягна в Париж и се хвърли на врата на първия срещнат французин…

— Не съм побягнала, вече си бях резервирала билета! Защо си мислиш, че всичко, което се случва, става заради теб?

— И може би трябваше да ми се обадиш, преди да…

— Да ти поискам позволение?