Дейвид Никълс - Винаги в същия ден

После забелязва диск с обложка с почерка на Ема. Компилацията, която миналия август, точно преди сватбата му, бе записала на чисто новия си компютър за трийсет и петия му рожден ден. Компилацията се нарича „Единайсет години“ и от вътрешната страна на собственоръчно изработената обложка има снимка — размазана от евтиния принтер на Ема, но въпреки това си личи как двамата са застанали на планински скат — на върха на Трона на Артур, угасналия вулкан, извисяващ се над Единбург. От сутринта след дипломирането преди… колко… дванайсет години? На снимката Декстър, в бяла риза, се е облегнал върху скалата, а от устата му виси цигара. Ема седи малко по-встрани, свила колене и опряла брадичка върху тях. Носи джинси в стил 50-те, пристегнати силно в кръста, малко по-пълничка е от сега, а нескопосаният и къносан бретон се спуска пред очите. Със същото изражение е и на всички следващи снимки — усмихната накриво със затворена уста. Декстър се взира в лицето й и се засмива. Показва снимката на Джасмин.

— Погледни! Това с кръстницата ти — Ема! Виж колко строен е бил татко. Гледай — скули! Някога татко имаше скули!

Джасмин се засмива безмълвно.

Връщат се в стаята й, той я оставя в ъгъла и изважда диска от кутийката. Вътре е пъхната плътно изписана картичка с поздравления по случай миналогодишния му рожден ден.

1 август, 1999-а.

„Ето, това е моят собственоръчно изработен подарък. Повтаряй си: «Важен е замисълът, важен е замисълът». Това е мил презапис на диск на компилация, която ти подарих преди цяла вечност. Никакви чил-аут глупости, истински песни. Надявам се да ти е приятно да ги слушаш. Честит рожден ден, Декстър, и поздравления за всички великолепни новини — съпруг! баща! Ще бъдеш чудесен и в двете роли.

Радвам се, че се върна. Не забравяй колко много те обичам.

Той се усмихва и пъха диска в уредбата с форма на парен локомотив.

Започва с „Масив Атак“ — „Недовършено съпричастие“. Вдига Джасмин и пружинира, без да отлепя крака от пода тананикайки думите в ухото на дъщеря си. Старата поп музика, двете бутилки вино и безсънието го замайват и го настройват сантиментално. Той увеличава звука на локомотива до възможния максимум.

Следват „Смитс“ — „Светлината, която никога не гасне“ — и макар никога да не си е падал по „Смитс“, той се върти привел глава, отново на двайсет, пиян на студентско диско парти. Пее доста силно — и фалшиво — но не се смущава. В тясната спалня в къщата в Ричмънд той танцува с дъщеря си на фона на музика от играчка и внезапно го обзема доволство. Повече от доволство — въодушевление. Прави пирует и стъпва върху дървено куче, олюлява се като уличен пияница и се подпира с една ръка на стената. „Олеле! По-полека, момче!“, изрича полугласно, после поглежда към Джасмин и вижда, че тя е добре, не се е уплашила, смее се, неговата красива, прекрасна дъщеря. Светлината, която никога не гасне .

После идва ред на „Върви до мен“ — песен, която майка му свиреше, когато беше малък. Спомня си как тя танцуваше в дневната с цигара в едната ръка и чаша — в другата. Обляга Джасмин на рамото си, усеща дъха й върху врата си, улавя ръката й и подема старомоден бавен танц из хаоса. Изтощен, замаян от червеното вино, изпитва внезапно желание да поговори с Ема, да й каже какво слуша и сякаш по даден знак телефонът му иззвънява при последните трели на песента. Той тършува из разхвърляните играчки и книги; може би е Ема, чула е съобщението и му се обажда. На екрана се изписва „Силви“ и той се изпотява; трябва да отговори. Трезвен, трезвен, трезвен, повтаря си. Подпира се на кошарката, гушва Джасмин в скута си.

— Здрасти, Силви!

В този момент „Изправи се срещу властта“ на „Пъблик Енсми“ внезапно гръмва от локомотива и той се препъва към него да натисне грубоватите бутони.

— Какво беше това?

— Просто музика. С Джасмин си организирахме малко парти, нали, Джаз? Искам да кажа Джасмин.

— Будна ли е още?

— Опасявам се.

Силви въздъхва.

— Какво правиш?

„Пуших цигари, напих се, упоих бебето ни, обадих се на старите си приятелки, танцувах и си говорех сам. Олюлявам се като уличен пияница“.

— О, просто си почивам, погледах телевизия. А ти? Забавляваш ли се?

— Горе-долу. Всички са пияни до козирката, разбира се…

— Освен теб.

— Твърде съм изморена да пия.

— Много е тихо. Къде си?

— В хотелската стая. Ще си полегна малко, после ще се върна за следващата вълна.

Докато я слуша, Декстър оглежда разрухата в стаята на Джасмин — накиснатите с мляко чаршафи, разпилените играчки и книги, празната бутилка от вино и мръсната чаша.