Дейвид Никълс - Винаги в същия ден

— Хайде, Джаз. Играй честно! Бъди добричка. Татко е станал в пет сутринта…

Тя замлъква отново, той усеща топлия й равномерен дъх върху врата си и пак се опитва да я остави в леглото — много неусетно, като на абсурдно забавен кадър извършва прехода от вертикална към хоризонтална позиция. Все още не е свалил мачовското кенгуру и сега си представя, че е сапьор; нежно, нежно, нежно…

Тя се разплаква.

Той обаче затваря вратата и слиза долу. Трябва да прояви твърдост. Да бъде безпощаден, така пише в книгите. Ако тя можеше да го разбере, щеше да й обясни: „Джасмин, и двамата се нуждаем от лично пространство“. Нахранва се пред телевизора, но за кой ли път се стъписва при мисълта колко трудно е да пренебрегнеш бебешките писъци. „Контролиран плач“, така го наричат, но той е изгубил всякакъв контрол, от гърлото му напира вик, усеща викторианска омраза към съпругата си — що за безотговорна повлекана изоставя бебето си с баща му? Как смее? Изключва телевизора и тръгва да си налее още една чаша вино, но с изненада установява, че бутилката е празна.

Няма значение. За всеки родителски проблем си има разрешение — шише мляко. Забърква бялата течност, качва се горе. Вие му се свят, кръвта бучи в ушите му. Ожесточеното личице поомеква, когато поставя шишето в ръцете й, но след миг тя надава нов писък — яростен вой — и той забелязва, че е забравил да завърти капачката на шишето и топлото мляко се е разляло и е наводнило чаршафите, дюшека, напълнило е носа и очите й и тя се залива от плач, истински плач и защо не, нали баща й се вмъкна в стаята и лисва топло мляко в лицето й. Паникьосан, той посяга за кърпа, но пръстите му напипват най-красивата й кашмирена жилетка върху купчината с изпрани дрехи. Бърше косата и очите й, обсипвайки я с целувки, ругаейки се наум — „идиот, идиот, съжалявам, съжалявам“ — а с другата ръка започвала сменя подгизналите от мляко чаршафи, дрехите и, памперса й, трупайки всичко на пода. Сега изпитва облекчение, че не може да говори. „Погледни се само! Идиот! — би казала. — Неспособен си да се погрижиш за едно бебе!“. Той слиза долу и с една ръка приготвя ново шише с мляко, после се качва горе, нахранва я в тъмната стаичка и за пореден път главата й клюмва върху рамото му, тя е спокойна, тя спи.

Затваря тихо вратата и слиза на пръсти по голите дървени стъпала — крадец в собствения си дом. В кухнята го чака втората бутилка вино. Налива си още една чаша.

Вече е почти десет. Опитва се да гледа телевизия, онова нещо, наречено „Биг Брадър“, но недоумява какво точно да следи и се чувства като навъсено старче, проклинащо развалата на днешната телевизионна индустрия.

— Не разбирам — изрича гласно.

Пуска си музика — компилация, предвидена да създава атмосфера на европейски бутиков хотел — и се мъчи да прочете захвърленото списание на Силви, но дори това надминава възможностите му. Включва плейстейшъна, но не намира утеха нито в „Метал Джиър Солид“, нито в „Куейк“, нито дори в най-високото ниво на „Тум Рейдър“. Нуждае се от компанията на възрастно човешко същество, от събеседник, който не умее само да пищи, да плаче и да спи. Взема телефона. Вече е откровено пиян и с пиянството се е завърнал някогашният порив — да каже нещо глупаво на красива жена.

Стефани Шоу има нова помпа за гърди. Последен писък на модата, финландска, бръмчи и жужи под тениската й като малък извънбордови мотор, докато седят на канапето и се опитват да гледат „Биг Брадър“.

Ема смяташе, че я канят на вечерно парти, но в Уайтчапъл откри, че Стефани и Адам са твърде изтощени да готвят; надявали се, че няма да се обиди. Вместо това седят, гледат телевизия и си говорят, докато помпата за гърди жужи и бръмчи, придавайки на дневната атмосфера на кравеферма. Поредната вълнуваща нощ от живота й на кръстница.

Има разговори, които са втръснали до болка на Ема, и всички се отнасят до бебета. Първите няколко бяха любопитни и да, донякъде бе интересно, забавно и трогателно да вижда чертите на приятелите си примесени и слети в миниатюрните създания. И разбира се, радостта на другите винаги доставя ответна радост.

Но не чак толкова. И тази година й се струва, че щом излезе от вкъщи, пред лицето й тутакси размахват поредното новородено. Изпитва същия ужас, когато някой извади купчина снимки колкото тухла — чудесно е, че сте си прекарали ваканцията добре, но какво общо има това с мен. Ема си е изработила очаровано изражение и го надява, когато приятелките й разказват за родилните мъки, какви упойки се използват, дали са се огънали и са предпочели епидурална упойка, как агонията се редува с блаженство.