Дейвид Никълс - Винаги в същия ден

Сутрешната смяна в „Природно препитание“ започва в шест и половина и приключва в четири и половина и след като предава касата, той се влива в тълпата, отправила се с влака към Ричмънд след съботното пазаруване. После изминава скучния двайсетминутен маршрут към викторианските къщи, които са много, много по-просторни вътре, отколкото изглеждат отвън. Най-сетне пристига у дома — в Къщата на Коликите. Докато крачи по плочника в градината (има градински плочник — как се случи това?), вижда Йежи и Лех да затварят входната врата и подхваща с дружелюбния тон и лекия кокни акцент, задължителен, когато разговаряш със строителни работници, макар и поляци.

— Czesc! Jak sic masz? 10 10 Здравей! Как си? (пол.) — Б.ред

— Добър вечер, Декстър — казва снизходително Лех.

— Госпожа Мейхю? Вкъщи ли си е? — Трябва да обръщаш словореда, това е закон.

— Да.

— Как са те днес? — снишава глас той.

— Малко… изморени, струва ми се.

Декстър сбърчва чело и подсвирква шеговито.

— Тревожно ли е положението?

— Малко.

— Ето. — Декстър бръква във вътрешния си джоб и им подава две контрабандни десертчета с мед, фурми и овесени ядки. — Крадени са. Не казвайте на никого.

— Добре, Декстър.

— Do widzenia 11 11 Довиждане. (пол.). — Б.ред. .

Той застава пред входната врата и изважда ключовете си с ясното съзнание, че най-вероятно някъде в къщата някой плаче. Понякога се чуди дали не дават дежурства.

Джасмин Алисън Виола Мейхю чака в антрето, седнала нестабилно върху найлоните, които предпазват прясно лакираните дъски. Дребничка, със съвършени черти и овално личице, тя е миниатюрно копие на майка си и за кой ли път в гърдите му се надига дълбока обич, примесена с непреодолим ужас.

— Здравей, Джаз? Съжалявам за закъснението — казва той, обгръща я през коремчето и я вдига над главата си. — Как мина денят ти, Джаз?

Глас откъм дневната:

— Не искам да я наричаш така. Тя с Джасмин, не е Джаз . — Силви лежи върху покритото с найлон канапе и чете списание. — Джаз Мейхю звучи отвратително. Като саксофонистка в лесбийска фънк група. Джаз . Пфу!

Той обляга дъщеря си на рамо и застава на прага.

— Е, щом си я кръстила Джасмин, ще я наричат Джаз…

— Не съм я кръстила аз , кръстихме я ние. И знам, че ще я наричат така, но просто не ми харесва.

— Добре, ще променя изцяло начина, по който разговарям с дъщеря си.

— Браво.

Той застава до канапето, поглежда си многозначително часовника и си мисли: „Нов световен рекорд! От четирийсет и пет секунди съм си вкъщи и вече обърках конците“. Забележката съдържа точните пропорции самосъжаление и враждебност; допада му и се кани да я изрече гласно, когато Силви се изправя и сбърчва чело. Обвива колене с овлажнели очи.

— Съжалявам, скъпи. Денят беше ужасен.

— Какво стана?

— Не иска изобщо да спи. Цял ден е будна, всяка минута от пет сутринта.

Декстър обляга единия си юмрук на хълбока.

— Е, скъпа, ако й беше дала приспивателно, както ти препоръчах… — Но подобни шегички не му се удават и Силви не се усмихва.

— Цял ден плаче и хленчи, навън е горещо, вътре — скучно, Йежи и Лех тропат и хлопат и… не знам… просто съм изморена, това е. — Той сяда, прегръща я през рамо и я целува по челото. Тя продължава: — Ако пак ми се наложи да кръстосвам проклетия парк, ще се разкрещя, кълна се…

— Не се съмнявам.

— Обикалям край езерото, веднъж-дваж, после край люлките и пак около езерото. Знаеш ли кой беше най-хубавият ми миг? Помислих си, че са ми свършили пелените и ще се наложи да ходя до „Уейтроуз“ за нови, но открих един пакет. С четири пелени! И се почувствах на седмото небе!

— Другия месец се връщаш на работа.

— Слава Богу! — Тя обляга глава върху рамото му и въздъхва. — Май не трябва да излизам довечера.

— Не, излез! От седмици го очакваш с нетърпение.

— Не съм в настроение… Женско парти? Стара съм женски партита.

— Глупости…

— И се боя…

— За какво? За мен?

— Да те оставя сам.

— Е, на трийсет и пет съм, Силви. И преди са ме оставяли сам вкъщи. А и няма да съм сам, Джаз ще се грижи за мен. Ще си прекараме чудесно, нали, Джаз?… Мин. Джасмин.

— Сигурен ли си?

— Абсолютно. — „Не ми се доверява. Мисли, че ще се напия. Но няма. Няма“, мисли си той.

Женското парти е в чест на Рейчъл, най-кльощавата и най-злобната от приятелките на съпругата му. Наели са апартамент в хотел и барман, когото да използват, както намерят за добре. Лимузина, ресторант, маса в нощен клуб, късна закуска на другия ден — всичко е планирано с поредица безапелационни имейли, за да не остане никаква възможност за спонтанност и радост. Силви ще се прибере едва следобед и за пръв път Декстър ще бди на пост цяло денонощие. Силви е в банята, гримира се и го наглежда как коленичи да изкъпе Джасмин.