Дейвид Никълс - Винаги в същия ден

— Всъщност нашето бебе няма да ни създава грижи. Просто го оставяш в стаята с консервена кутия, отварачка и газово котлонче. — Усети смеха й в гърдите си и си помисли, че най-прекрасното чувство на света е да разсмееш Морли. — Няма да стане така, обещавам.

— Наистина?

— Абсолютно.

Тя се отдръпна да го погледне.

— Заклеваш се? Няма да изчезваш повече?

— Ако ти не изчезнеш, няма да изчезна и аз.

Устните им се докоснаха отново. Застинаха така, със здраво долепени устни, с отворени очи, неподвижни. Мигът се разтегна като забавен кадър на лъчисто объркване.

— Колко е часът? — попита Ема и извърна уплашено лице.

Декстър си дръпна ръкава и погледна часовника.

— Наближава полунощ.

— Е! Трябва да вървим.

Тръгнаха мълчаливо, несигурни какво се е случило и какво ще последва. След два завоя стигнаха изхода на лабиринта. Ема понечи да отвори тежката дъбова врата, но Декстър я улови за ръката.

— Ем?

— Декс?

Прииска му се да я поведе обратно в лабиринта. Да си изключи телефона и да останат там, докато партито приключи, да се изгубят и да си разкажат всичко, което им се беше случило.

— Приятели отново? — каза накрая.

— Приятели отново. — Тя пусна ръката му. — А сега да отидем да намерим годеницата ти. Искам да я поздравя.

Събота, 15 юли 2000

Ричмънд, Съри

Джасмин Алисън Виола Мейхю.

Роди се късно вечерта на третия ден от новото хилядолетие и следователно щеше да израства със столетието. Мъничка, но здрава, и според Декстър — неизразимо красива. Знаеше, че би пожертвал живота си за нея и същевременно се чувстваше напълно убеден, че такава ситуация е малко вероятно да възникне.

Тази нощ, седнал в ниския пластмасов болничен стол, стиснал миниатюрното вързопче с пурпурно личице, Декстър Мейхю си даде тържествено обещание. Реши отсега нататък да постъпва както трябва. Изключвайки няколко биологични и сексуални императиви, всичките му думи и деяния ще са достойни за очите и ушите на дъщеря му. Ще живее, сякаш винаги е под зоркия поглед на Джасмин. Никога няма да й причини болка, страх или смущение и в живота му няма да има нищо, нищичко, от което да се срамува.

Тържественото обещание издържа приблизително деветдесет и пет минути. Докато седеше в тоалетната и издишваше цигарен дим в празно шише от минерална вода, явно малко от дима излезе навън и задейства пожарната аларма, изтръгвайки изтощената му съпруга и дъщеря му от насъщния им сън, и когато го изведоха от кабинката, стиснал затвореното шише с жълтосив дим, изморените присвити очи на Силви му казаха всичко — Декстър Мейхю просто беше негоден.

Нарастващата враждебност помежду мм се задълбочи от факта, че в началото на новото хилядолетие той остана без работа и дори без перспектива за работа. Програмното време на „Екстремни спортове“ се изместваше все повече към изгрев-слънце, докато стана ясно, че никой, дори най-заклетите поклонници на ВМХ 9 9 Bicycle Moto Cross — вил спорт, при който се изпълняват различни трикове и номера с 20-цолов велосипед. — Б.ред. няма как да будуват толкова до късно в делничен ден, независимо колко жестоки, яки и майсторски са демонстрациите. Епизодите изтляха, а отпуската по бащинство преля в не толкова модерното състояние на безработица.

Преместването се оказа временна разтуха. След бурна съпротива ергенският апартамент в Белсайз Парк беше отдаден под наем за огромна сума и заменен за спретната къща в Ричмънд със, както я рекламираха, „купища потенциал“. Декстър протестираше, че е твърде млад да се мести в Съри, едва в средата на трийсетте, но се сблъска с непреодолима стена от доводи — качество на живот, добри училища, транспортни връзки, сърнички, бродещи из парка. Беше близо до родителите й, близнаците живееха в съседство и Съри спечели. През май започнаха безкрайната и бездънно скъпа задача да изшкурят всяка дървена повърхност и да съборят всяка неносеща стена. Спортната „Мазда“ също бе пожертвана за ван втора употреба, който вонеше неизличимо на оповръщано от предишното семейство.

Беше паметна година за семейство Мейхю, но Декстър се наслаждаваше на свиването на гнездо далеч по-малко от очакваното. Представяше си семейния живот като продължение на реклама с щастливи новодомци — привлекателни младежи в сини гащеризони, стиснали валяци за латекс, вадят порцеланови сервизи от стар скрин и се отпускат блажено върху голямо старо канапе. Представяше си как разхожда кучета със сплъстена козина в парка, представяше си как изтощени, но ведри сядат вечер край трапезата. А в близкото бъдеше се мержелеят каменни фонтанчета, огньове на плажа и пъстърва, печена върху изхвърлени от морето съчки. Представяше си как измисля интересни игри и поставя рафтчета по стените и как Силви носи старите му ризи на голо. И пуловери. Той носи пуловери и осигурява прехраната на семейството си.