Дейвид Никълс - Винаги в същия ден

Две минути по-късно навлича бебешкото кенгуру, с мачовско задоволство закопчава катарамите и намества вървите, сякаш си слага парашут. Натъпква плачещата Джасмин отпред и решително поема по дългата улица, засенчена от дървета, право към досадната галерия с магазинчета. „Как стигнах дотук — чуди се той, — до бакалията в Съри в събота вечер?“ Дори не е Ричмънд, а квартал на квартала, и той пак се сеща за Суки, която сега покорява нощния град с красивите си приятелки. Дали да не й се обади, когато Джасмин заспи? Просто за едно „здрасти“? Да си сипе чаша вино, да поговори със стара приятелка. Защо не?

Пред магазина за алкохол потръпва от приятно очакване, блъсва вратата и тутакси се изправя пред висока лъскава стена от бутилки. Откакто Силви забременя, се наложи правилото да не държат алкохол вкъщи, за да предотвратяват навика за ежедневно подпийване.

— Омръзна ми да седя вечер на канапето — каза Силви, — и да те гледам как се напиваш сам.

Приемайки думите й като предизвикателство, той спря, повече или по-малко. Сега обаче е в магазина за алкохол, който се пръска по шевовете от толкова съблазнителни напитки, че е глупаво да не се възползва. Уиски и бира, вино — бяло и чернено — той ги изпива с очи и купува две бутилки качествено „Бордо“ — не иска да рискува — и пакет цигари. После — защо не? — се отбива в тайландския ресторант.

Скоро слънцето залязва и Джасмин заспива върху гърдите му, докато той крачи енергично към дома по приятните улички, към спретнатата къща, която ще изглежда прекрасно, когато приключи ремонтът. Отива в кухнята и без да сваля заспалото бебе от кенгуруто, отваря едната бутилка и си напълва чашата, извил ръце като балетист над вързопчето. Поглежда чашата — почти ритуално — после я пресушава с мисълта: въздържанието щеше да е по-лесно, ако алкохолът не беше толкова вкусен. Затваря очи и се подпира на кухненския плот, усетил как напрежението се свлича от плещите му. Навремето използваше алкохола като стимулант за повдигане на духа, за зареждане с енергия, но сега пие като всички родители — набавя си вечерния седатив. Поуспокоен, той оставя спящото бебе в гнездо от възглавнички върху канапето и влиза в малката градина — простор за пране, обкръжен от дъски и торби с цимент. Не сваля кенгуруто, което виси от рамото му хлабаво като кобур, все едно е полицай в почивка, от отдела за убийства, изнурен романтик, меланхоличен, но опасен, който в свободното си време бави деца в Съри. За да допълни впечатлението, остава само цигарата. Първата от две седмици и той я запалва благоговейно, вдишва с наслада първата глътка дим и всмуква толкова силно, че чува прашенето на тютюна. Горящи листа и петрол с вкус на 1995-а.

Мозъкът му постепенно се изпразва от работа, от фалафели, от овесени питки и той се обнадеждава; навярно ще успее да постигне това състояние на умиротворено бездействие — нирваната на изтощения родител. Заравя фаса дълбоко в купчина пясък, взима Джасмин, изкачва на пръсти стълбите към нейната стая и дръпва надолу щорите. Решава да смени памперса й, без да я събужда, като майстор обирджия на сейфове.

Щом я оставя върху леглото, тя се събужда и пак започва да плаче и да се дави ужасно. Дишайки през устата, той я преоблича възможно най-бързо и сръчно. Част от положителната реклама за удоволствието от бебетата е, че „акото“ им не е отблъскващо, че акото и пикото им не миришат и са ако не приятни, то поне безобидни. Сестра му твърдеше дори, че „можеш да си го намажеш на препечена филийка“, толкова безвредно и ароматно било това „ако“.

Но въпреки всичко никой не би се разхождал с кафяво под ноктите си и с въвеждането на изкуственото мляко и твърдите храни, то определено заприлича повече на „ако“ на възрастен. Малката Джасмин е произвела нещо като четвърт килограм фъстъчено масло и се е изхитрила някак си да го размаже по гърба си. С позамаяна от виното на гладно глава, Декстър го изгребва и изстъргва с половин пакет бебешки кърпички, а когато те свършват, с ръба на еднодневната си пътническа карта. Натъпква още топлата купчинка в пликче за памперси с химически аромат и го изхвърля в коша за отпадъци, забелязвайки с погнуса капчиците конденз по капака. Джасмин не млъкна през пялото време. Вече чиста и свежа, той я вдига и я притиска към рамото си, люлеейки се на пръсти, докато глезените го заболяват, и като по чудо тя се успокоява отново.

Декстър застава до кошарката и й я оставя, но тя пак се разплаква. Вдига я и тя млъква. Оставя я и тя започва да пищи. Схваща тенденцията, но му се струва безсмислено, абсолютно погрешно тя да изисква толкова много, докато храната му изстива, виното стои отворено, а тази стаичка мирише натрапчиво на сгорещено „ако“, фразата „безусловна“ любов се повтаря като рефрен напоследък, но сега той усеща остра необходимост от известни условия.