Агата Кристи - Смърт в Маркет Бейсинг (Ранните случаи на Поаро. Част втора)

— Все пак няма нищо по-хубаво от провинцията — каза инспектор Джап, вдишвайки дълбоко през носа и издишвайки през устата по най-красноречив начин.

Поаро и аз приветствахме сърдечно това негово чувство. Идеята на инспектора от Скотланд Ярд беше всички да отидем за уикенда в градчето Маркет Бейсинг. Извън служебните си задължения Джап беше запален ботаник и можеше да говори надълго и широко дори за най-незначителните цветя, като сипеше невероятно дълги латински названия (произнасяни малко особено), при това със значително по-голям ентусиазъм от този, който посвещаваше на случаите си в Скотланд Ярд.

— Никой не ни познава и ние не познаваме никого — обясняваше ни Джап. — В това е цялото очарование.

Нещата обаче не стояха точно така, защото местният полицай беше прехвърлен тук от едно недалечно село, където случай на отравяне с арсеник беше станал причината да се запознае с инспектора. Когато полицаят разпозна великия човек, това само подсили самолюбието на Джап и ние всички седнахме да закусваме в селския хан в най-добро разположение на духа — беше неделя сутринта и слънцето грееше весело, а на прозореца стърчаха филизите на орловите нокти. Беконът и яйцата бяха прекрасни, кафето не толкова добро, но поносимо и достатъчно топло.

— Това е животът! — възкликна Джап. — Когато се пенсионирам, ще си купя някое местенце в провинцията. Далеч от престъпленията!

— Le crime, il est partout 20 20 Престъплението е навсякъде (фр.) — Б.пр. — отбеляза Поаро, като си взе солидна филия хляб и се намръщи на едно врабче, което се крепеше нахално на прозоречния перваз.

Аз издекламирах с безгрижен глас:

— Боже — промълви Джап и се изтегна назад на стола си, — сигурен съм, че ще мога да изям още едно яйце и едно-две резенчета бекон. Какво ще кажете, капитане?

— Подкрепям предложението — отговорих весело. — А вие, Поаро?

Приятелят ми поклати глава.

— Човек не трябва да пълни толкова стомаха си, че мозъкът му да откаже да действа — забеляза той.

— Аз ще рискувам да си напълня малко повече стомаха — разсмя се Джап. — Имам голям стомах; е, виждам, че и вие, мосю Поаро, не сте се изоставили. Ей, мис, два пъти яйца с бекон!

В този миг обаче една внушителна фигура застана на прага. Това беше полицаят Полард.

— Надявам се, ще ме извините, задето безпокоя инспектора, господа, но много се нуждая от неговия съвет.

— Аз съм в почивка — побърза да каже Джап. — Никаква работа не ме интересува. Какъв е впрочем случаят?

— Господинът от Лий Хаус… се е застрелял… в главата.

— Да-а-а, такива са те — каза прозаично Джап. — Заради дълг или жена, предполагам. Съжалявам, но не мога да ви помогна, Полард.

— Работата е там — продължи Полард, — че той не би могъл да се застреля сам. Така поне твърди доктор Джайлс.

Джап остави чашата си на масата.

— Не е могъл да се самоубие? Какво искате да кажете?

— Това твърди докторът — повтори Полард. — Казва, че е абсолютно невъзможно. Просто недоумява — вратата била заключена отвътре, прозорците — затворени, ала въпреки това той твърди, че човекът не може да се е самоубил.

Това реши въпроса. Допълнителните порции бекон и яйца бяха отказани и след няколко минути вече крачехме с най-голяма бързина към Лий Хаус, като през това време Джап разпитваше нетърпеливо полицая.

Името на загиналия бе Уолтър Продъроу; мъж на средна възраст и нещо като отшелник. Дошъл преди осем години в Маркет Бейсинг и наел Лий Хаус — занемарена стара къща, която бързо се рушала. Той се приютил в единия й ъгъл, като за нуждите му се грижела икономка, която довел със себе си. Нейното име било мис Клег — много достопочтена жена, ползваща се с голямо уважение в селото. Съвсем наскоро мистър Продъроу приел гости — някои си мистър и мисис Паркър от Лондон. Тази сутрин, като не получила отговор от господаря си, когато отишла да го събуди и като намерила вратата заключена, мис Клег се разтревожила и позвънила по телефона в полицията и на доктора. Полицаят Полард и доктор Джайлс пристигнали едновременно. С общи усилия те успели да счупят дъбовата врата на спалнята на мистър Продъроу. Той лежал на пода, прострелян в главата, и стискал пистолета в дясната си ръка. Приличало на типично самоубийство. След като прегледал трупа обаче доктор Джайлс бил доста объркан; накрая дръпнал полицая настрана и споделил с него повода за смущението си, а Полард тутакси си спомнил за Джап. Оставил лекаря да пази и побързал надолу към хана.