Агата Кристи - Смърт в Маркет Бейсинг (Ранните случаи на Поаро. Част втора)

— Няма ли да ми кажете?

— Още не. Знаете моята слабост — обичам да пазя малките си тайни до самия край.

— А краят скоро ли ще настъпи?

— Много скоро.

Пристигнахме в Ебърмът малко след шест и Поаро насочи веднага таксито към магазина, който носеше името „Елизабет Пен“. Той беше затворен, но Поаро позвъни и на вратата веднага се появи Мери, като изрази почудата и радостта си, че ни вижда така ненадейно.

— Моля влезте да ви запозная с леля ми — каза тя.

Поведе ни към една задна стаичка. Посрещна ни възрастна дама; тя имаше бяла коса и сама приличаше на миниатюра с розовобялата си кожа и сините си очи. На доста превитите си рамене беше наметнала пелерина с безценна старинна дантела.

— Това ли е великият мосю Поаро? — попита тя с нисък, приятен глас. — Мери ми разказа за вас. Просто не можех да повярвам. Сигурно ще ни помогнете в нашата беда. Ще ни посъветвате ли какво да направим?

Поаро я изгледа за миг и сетне се поклони.

— Мадмоазел Пен, правите прекрасно впечатление. Но трябва наистина да си пуснете мустаци.

Мис Пен изпъшка и отстъпи назад.

— Вчера сте отсъствали от работа, нали? — продължи Поаро.

— Бях тук сутринта. По-късно ме заболя главата и се прибрах вкъщи.

— Не вкъщи, мадмоазел. Защото вашето главоболие се нуждаеше от промяна на въздуха, нали? А вярвам, че въздухът на Чарлок Бей е много лековит, нали?

Поаро сграбчи ръката ми и ме дръпна към вратата. Там спря и заговори през рамо:

— Разбирате, че зная всичко. Трябва да се сложи край на този малък… фарс.

В тона му имаше заплаха. С ужасно пребледняло лице мис Пен кимна безмълвно. Поаро се обърна към момичето.

— Мадмоазел — каза тихо той, — вие сте млада и чаровна. Но участието ви в подобни малки измами ще доведе до това да похабите младостта и чара си зад затворническите стени… А аз, Еркюл Поаро, ви казвам, че ще бъде много жалко, ако стане така.

Сетне излезе на улицата и аз го последвах смутен.

— От самото начало, mon ami , се заинтересувах от този случай. Когато младият мъж си взе билет само до Манкхамптън, видях веднага, че вниманието на момичето е приковано към него. Защо такъв интерес? Той не е от тези, които карат жените да се зазяпват по тях. Като потеглихме с автобуса, имах чувството, че нещо ще се случи. Кой видя младежа да рови из багажа? Единствено мадмоазел. Спомнете си, че тя избра това място — мястото срещу прозореца, — изключително необичаен избор за жена. А после тя идва при нас с разказа си за кражбата — разбитата ключалка на куриерското куфарче, което е лишено от здрав разум, както ви казах по-рано. И какъв е резултатът от всичко това? Мистър Бейкър Уд плаща добри пари за откраднати предмети. Миниатюрите ще бъдат върнати на мис Пен. Тя ще ги продаде отново и ще получи от продажбите хиляда лири вместо петстотин. Направих дискретни запитвания и научих, че бизнесът й е в тежко състояние. Явно лелята и племенницата действат заедно в тези удари.

— Значи никога не сте подозирали Нортън Кейн.

— Mon ami! С тези мустаци? Престъпникът или е гладко обръснат или има прилични мустаци, които могат да бъдат махнати, когато той пожелае. Но каква възможност за хитрата мис Пен — съсухрена възрастна дама с розовобяло лице, каквато я видяхме. Ако тя държи тялото си изправено, носи големи ботуши, промени лицето си с няколко грозни петна и — най-важното — добави няколко косъмчета на горната си устна… Тогава какво ще се получи? Мъжествена жена, казва мистър Уд, а ние казваме веднага „маскиран мъж“.

— Наистина ли е ходила вчера в Чарлок?

— Сто на сто. Влакът, както навярно си спомняте, че ми казахте, тръгва оттук в единайсет и пристига в Чарлок Бей в два часа. Обратният влак е още по-бърз — този, с който си дойдохме ние. Той тръгва от Чарлок в четири и пет и пристига тук в шест и петнайсет. Естествено миниатюрите не са били изобщо в куриерското куфарче. Ключалката на куфарчето е била артистично насилена, преди да бъдат опаковани миниатюрите. Мадмоазел Мери е трябвало само да намери две жертви, които да поддадат на нейния чар. Но една от жертвите всъщност не е такава — а Еркюл Поаро!

Изводът му не ми допадна. Побързах да кажа:

— Значи сте ме излъгали, когато заявихте, че помагате на непознат човек? Точно така постъпихте!

— Никога не ви мамя, Хейстингс. Само ви давам възможност сам да се заблудите. Имах предвид мистър Бейкър Уд — чужденец по тези места. — Лицето на Поаро помръкна. — О! Като си помисля за това нахалство, за несправедливо високата такса — да ти искат същата сума само за отиване до Чарлок, колкото и за отиване и връщане! Кръвта ми кипва в защита на чужденците! Мистър Бейкър Уд не е приятен човек, не е дори симпатичен. Но е турист! А ние, туристите, Хейстингс, трябва да се подкрепяме. Аз съм изцяло на страната на туристите!