Агата Кристи - Завесата (Последният случай на Поаро)

Има ли човек, който да не се сепвал болезнено при внезапното съживяване на стар спомен или при събудило се отколешно чувство?

„Това вече съм го виждал…“

Защо ли тия думи винаги дълбоко вълнуват хората?

Именно този въпрос си задавах, докато седях във влака и наблюдавах скучния пейзаж на Есекс.

Колко ли време мина, откакто пътувах по същия начин? Тогава се чувствах така (колко нелепо!), като че ли най-хубавите ми години са отминали! Ранен през онази война, която за мен винаги щеше да си остане Войната — събитие, вече изместено от втора и още по-ужасяваща война.

На мен, младия през 1916 г. Артър Хейстингс, ми се струваше, че вече съм остарял и помъдрял. Колко малко съм съзнавал, че всъщност за мен животът тепърва започва.

Тогава пътувах, макар че все още не знаех това, за да се срещна с човека, чието влияние над мене щеше да прекрои и моделира живота ми. Всъщност бях тръгнал да погостувам на стария си приятел Джон Кавендиш, чиято майка, наскоро омъжена повторно, притежаваше имението Стайлс. Приятно подновяване на стари познанства, така си мислех, че ще бъде, без да подозирам, че не след дълго ще потъна в мрачния лабиринт на едно мистериозно убийство.

Именно в Стайлс се видях отново със странния дребен човек на име Еркюл Поаро, с когото бях се срещнал случайно в Белгия.

Как добре си спомням изненадата си, когато съзрях куцукащия Поаро с огромните мустаци да се приближава по селската улица.

Еркюл Поаро! Оттогава той бе станал най-близкият ми приятел, а неговото влияние определи живота ми. В негово присъствие, при разследването на едно друго убийство, аз се бях запознал с жена ми — най-истинската и мила приятелка, за каквато би мечтал всеки мъж.

Сега тя лежеше в аржентинската земя — отиде си така, както бе пожелала, без дълги страдания и без немощта на старостта. Но след себе си остави един много самотен и нещастен мъж.

Ах! Ако можех да се върна назад и да преживея отново живота си, Ако сега можеше да бъде онзи ден през 1916 г., когато пътувах за първи път към Стайлс… Колко много промени настъпиха оттогава! Колко много от познатите лица вече ги няма! Самото имение Стайлс бе продадено от семейство Кавендиш. Джон Кавендиш бе починал, макар че съпругата му Мери (онова очарователно и загадъчно същество), бе все още жива и живееше в Девъншир. Лорънс живееше със съпругата и децата си в Южна Африка. Промени — промени навсякъде.

Но странното бе, че едно единствено нещо бе останало същото. Отивах към Стайлс, за да се срещна с Еркюл Поаро.

Колко изумен останах, когато получих писмото му с адреса в горния край: Стайлс корт, Стайлс, Есекс.

Не бях виждал стария си приятел почти от година. Последният път, когато го видях, аз останах потресен и натъжен. Той бе вече много остарял и почти осакатен от артрит. Ходил бе до Египет с надеждата да укрепи здравето си, но бе се върнал, както ми пишеше, по-зле, а не по-добре. Въпреки всичко писмото му бе весело…

„А не се ли възбужда любопитството ви, приятелю мой, след като сте забелязали адреса, от който ви пиша? Събуждат се старите спомени, нали? Да, аз съм тук, в Стайлс. Помислете си само, превърнали са го в това, което наричат «семеен пансион». Управлява го един от вашите типично британски стари полковници — много «стара школа» и с индийска закалка. Но жена му е тази, bien entendu 1 1 Bien entendu (фр.) — както може да се очаква. — Бел. пр. , която ръководи нещата. Тя е добър организатор, но езикът й е като оцет, а горкият полковник страда много поради тази причина. Ако бях на негово място, щях да я съсека!

Видях обявата им във вестника и ми се прииска да отида отново в къщата, която бе първият ми дом в тази страна. На моите години човек обича да съживява миналото.

И представете си, тук открих един джентълмен — баронет, който е приятел на работодателя на вашата дъщеря. (Това изречение звучи малко като упражнение по френски, нали?

И веднага измислих план. Той иска да придума семейство Франклин да прекарат през лятото тук. Аз пък на свой ред ще убедя вас да дойдете и ние всички ще бъдем заедно като едно семейство. Ще бъде много приятно. Ето защо, мон шери Хейстингс, dépêchez-vous 2 2 Dépêchez-vous (фр.) — побързайте. — Бел. пр. , елате по най-бързия начин. Уредил съм ви стая с баня (нали се досещате, че добрия стар Стайлс вече е модернизиран), след като поспорих за цената с полковнишата мисис Лътръл и успях да уредя très bon marché 3 3 Très bon marché (фр.) — много добра сделка. — Бел. пр. .