Агата Кристи: Завесата (Последният случай на Поаро)

Четях внимателно, но с нарастващо недоверие. Накрая оставих написаното и погледнах въпросително към Поаро.

— Е, мон ами?

— Аз помня за случая Брадли — бавно изрекох аз, — четох за него навремето. Жената е била много хубава.

Поаро кимна с глава.

— Но вие трябва да ми обясните — помолих го аз. — За какво е всичко това?

— Кажете ми първо какво мислите вие. Аз бях доста озадачен.

— Това, което ми дадохте, е списък на пет различни убийства. Всички те са били извършени на пет различни места и сред хора от различни съсловия. Освен това ми се струва, че външно по нищо не си приличат. Искам да кажа, че в единия случай мотивите са от ревност, в друг нещастната съпруга е търсила начин да се отърве от съпруга си, в трети — мотивите са за пари, в следващия пък, както вие бихте казали — по неегоистични причини, тъй като убийцата не се е опитала да избегне наказанието, а в петия убийството е явно по брутален начин, вероятно под въздействието на алкохола. — Замълчах за малко, а после добавих несигурно: — Има ли нещо общо между тях, което да съм пропуснал?

— Не, не, вие бяхте съвсем точен в заключението си. Единственото, което можехте да споменете, но не го направихте, е че в нито един от случаите не е съществувало каквото и да е съмнение.

— Струва ми се, че не ви разбирам.

— Мисис Едерингтън например е получила оправдателна присъда, независимо, че всеки е бил убеден, че тя го е извършила. Фрида Клей не е била официално обвинена, но никой не е и помислил, че може да има и друго решение на случая. Ригс е заявил, че не си спомня да е убивал съпругата си и нейния любовник, но изобщо е е бил повдигнат въпросът дали някой друг може да го е сторил. Маргарет Личфийлд се е признала за виновна. Във всеки един от случаите, както виждате, Хейстингс, е имало само по един заподозрян и никой друг.

— Да, това е вярно — смръщих вежди аз, — но аз не мога да разбера какви заключения по-точно можете да правите от това.

— Аха, но вижте сега, аз стигам до един факт, който вие още не знаете. Да предположим, Хейстингс, че във всеки от тия случаи, които съм подбрал, е съществувала и някаква подробност, която е обща за всички тях?

— Какво искате да кажете?

Поаро започна бавно:

— Ще се опитам, Хейстингс, да бъда много внимателен в твърденията си. Нека да ви го обясня така: съществува някакво лице X. В никой от случаите X (очевидно) не е имал мотив да премахне жертвата. В един от случаите, доколкото можах да разбера, X в действителност е бил на разстояние от двеста мили, когато е било извършено престъплението. Независимо от това, аз ще ви кажа следното: X е бил в интимни отношения с мисис Едерингтън, X е живял известно време в същото село, както и Ригс, X се е познавал с мисис Брадли. Притежавам снимка на X и Фрида Клей, когато вървят заедно по улицата, а X е бил близо до къщата, в която е умрял старият Матю Личфийлд. Какво ще кажете за всичко това?

Изгледах го продължително, а после бавно казах:

— Да, прекалено много съвпадения. Съвпадение може да има в два от случаите, даже и в три, но пет ми се струва твърде много. Сигурно има някаква връзка между различните убийства, въпреки че изглежда невероятно.

— Значи вие приемате това, което допускам и аз, нали?

— Че X е убиецът ли? Да.

— В такъв случай, Хейстингс, вие ще трябва да направите още една стъпка заедно с мене. Нека да ви кажа, че X е тук в къщата.

— Тук? В Стайлс ли?

— В Стайлс. И какво логично заключение можем да си направим от това?

Знаех какво ще последва, когато отвърнах:

— Продължавайте — кажете го. Еркюл Поаро мрачно заяви:

— Не след дълго тук ще бъде извършено убийство — именно тук.

Поразен, гледах ококорено Поаро в продължение на няколко секунди преди да мога да реагирам.

— Не — извиках аз. — Вие ще го предотвратите. Поаро ме погледна нежно.

— Верният ми приятел. Знаете колко ценя вярата ви в мен. Tout de même 11 11 Tout de même (фр.) — все едно. — Бел. пр. не съм убеден, че в случая е оправдана.

— Глупости. Разбира се, че можете да го предотвратите.

— Помислете за миг, Хейстингс — мрачно рече Поаро. — Убиецът може да бъде заловен, това е вярно. Но как може човек да предотврати убийството.

— Ами, вие… вие… ами, искам да кажа… че ако знаете предварително…

Млъкнах съвсем безпомощно, защото изведнъж осъзнах трудността на положението.

— Виждате ли? — продължи Поаро. — Никак не е просто. В действителност, съществуват само три начина. Първият е да се предупреди жертвата. Да го накараш да бъде нащрек. Но не винаги се постига успех, защото е невероятно трудно да убедиш някого, че е в смъртна опасност — и вероятният убиец е негов много близък човек. Хората остават възмутени и отказват да повярват. Вторият начин е да се предупреди убиецът. Да му се каже някак прикрито: „Знам за намеренията ти. Ако еди-кой си умре, приятелче, най-вероятно ще бъдеш обесен“. Този метод често е по-сполучлив от първия, но и при него има вероятност за провал. Защото убиецът, приятелю, е най-самомнителното същество на света. Той винаги смята, че е по-умен от всички други — никой няма изобщо да го заподозре, че полицаите напълно ще се объркат и така нататък. Ето защо той (или тя) пристъпват към действие така или иначе, а на теб ти остава само удовлетворението, че после ще го обесят. — Той замълча, а после продължи замислено. — През живота си два пъти съм предупреждавал убиец — веднъж в Египет и веднъж на едно друго място. И в двата случая, престъпникът бе твърдо решил да убива… Може би и сега ще бъде същото.