Агата Кристи - Поаро разследва

Седях до прозореца в стаята на Поаро и гледах към улицата.

— Много странно — възкликнах тихичко.

— Кое по-точно, приятелю? — попита ме Поаро ведро, потънал блажено в удобното си кресло.

— Извади заключение от следните факти, Поаро. Млада госпожица, скъпо облечена, модна шапка, великолепни кожи. Върви бавно и поглежда нагоре към къщите, покрай които минава. И без тя да подозира, неотклонно я следват трима мъже и жена на средна възраст. Току-що към тях се присъедини и едно момче-разносвач, което сочи към госпожицата, а в момента даже жестикулира. Какъв ли театър разиграват? Дали момичето не е мошеничка, а следващите я, детективи, които очакват удобен случай, за да я арестуват? Или може би те са негодниците, които кроят планове как да нападнат невинната жертва? Какво мисли великият детектив по въпроса?

— Великият детектив, приятелю, както винаги избира най-простото решение. Той идва, за да види всичко сам. — И Поаро се присъедини към мен до прозореца.

След минутка даде воля на смеха си.

— Както обикновено фактите, които ми съобщи, са белязани от неизлечимия ти романтизъм. Това е госпожица Мери Марвъл — филмовата звезда. Тя е следвана от група почитатели, които са я разпознали. И en passant 1 1 En passant (фр.) — както виждаш — Б.пр. , мой скъпи Хейстингс, тя добре го осъзнава.

Аз се засмях.

— Значи всичко е разгадано! Но не ми обясни как го направи, Поаро. Ти веднага я позна!

— En verite 2 2 En verite (фр.) — наистина. — Б.пр. . Колко пъти си гледал Мери Марвъл на екрана, mon cher 3 3 Mon cher (фр.) — скъпи мой — Б.пр. ?

Помислих и казах:

— Около дузина, може би.

— А аз само веднъж! И я разпознах, а ти — не!

— Но тя изглежда толкова различна — отговорих колебливо аз.

— О! Sacre 4 4 Sacre (фр.) — по дяволите. — Б.пр. . Да не би да очакваш да се разхожда по улиците на Лондон с каубойска шапка или може би с един куп огърлици като някоя ирландка? Винаги обръщаш внимание на най-несъщественото! Спомни си случая с танцьорката Валери Сент-клер.

Повдигнах рамене, леко раздразнен.

— Не го взимай навътре, приятелю — каза успокоително Поаро. — Не всички могат да бъдат като Еркюл Поаро! Добре го знам.

— Не познавам друг, който да има толкова високо мнение за себе си, колкото ти самия! — възкликнах, едновременно развеселен и подразнен.

— А не е ли така? Когато някой е неповторим, той си го знае! И други споделят мнението ми, ако не греша, дори и госпожица Мери Марвъл.

— Какво?

— Без съмнение тя идва тук.

— Как разбра?

— Много просто. Тази улица не е аристократична, приятелю. На нея няма нито моден лекар, нито моден зъболекар, а камо ли модистка. Но има един моден детектив. Oui 5 5 Oui (фр.) — да. — Б.пр. , приятелю, вярно е, станал съм модерен, dernier cri 6 6 Dernier cri (фр.) — последен вик на модата. — Б.пр. ! Някой възкликва: „Comment 7 7 Comment (фр.) — как. — Б.пр. . Загубил си златната кутийка за моливи? Трябва да отидеш при малкия белгиец. Той е просто изумителен!“ И те идват. Courez 8 8 Courez (фр.) — тичайте. — Б.пр. . Пристигат на тълпи, приятелю! Дори и за най-глупавите си проблеми.

На вратата се позвъни.

— Какво ти казах! Това е госпожица Марвъл.

Както обикновено Поаро беше прав. След малко американската филмова звезда беше въведена и ние станахме, за да я поздравим.

Несъмнено Мери Марвъл беше една от най-популярните филмови актриси. Тя наскоро пристигна в Англия в компанията на съпруга си Грегъри Б. Ролф, който също бе филмов актьор. Бяха сключили брак преди около година в Щатите и това беше първото им посещение в Англия. Посрещането им бе много радушно. Всички бяха полудели по Мери Марвъл, по нейните прекрасни дрехи, кожени палта, бижута и най-вече по една скъпоценност — великолепен диамант, наречен „Звездата на Запада“, название, което добре подхождаше на притежателката му. Много истини и измислици бяха изписани за този знаменит камък и дори се говореше, че бил застрахован за фантастичната сума от петдесет хиляди лири.

Всички тези мисли преминаха светкавично през главата ми, докато двамата с Поаро поздравявахме нашата красива клиентка.

Мери Марвъл беше дребничка, стройна, с платиненоруса коса. Големите й невинни сини очи й придаваха детски вид.

Поаро й предложи стол, за да седне, и тя започна направо да говори:

— Вероятно ме мислите за лековерна, мосю Поаро, но лорд Кроншоу ми разказа снощи колко чудесно сте се справили с мистерията около смъртта на племенника му и почувствах, че трябва да потърся вашия съвет. Смея да твърдя, че е просто една глупава шега. Грегъри също мисли така, но все пак ме плаши до смърт.