Агата Кристи - Поаро разследва

— Какво?

— Да. Обадих му се по телефона.

— Реших, че се отказваш от случая.

— Няма да работя за госпожица Марвъл, тъй като тя не послуша съвета ми. Това, което правя сега, е за собствено удовлетворение. Удовлетворението на Еркюл Поаро! Убеден съм, че трябва да се намеся в тази история.

— И ти хладнокръвно накара лорд Ярдли да дотича тук само за да задоволиш амбицията си! Няма да остане много доволен.

— Au contraire 23 23 Au contraire (фр.) — напротив. — Б.пр. . Ако опазя фамилния диамант, би трябвало да ми е много благодарен.

— Значи наистина смяташ, че има вероятност диамантът да бъде откраднат? — попитах нетърпеливо аз.

— Почти сигурно — отговори спокойно той. — Всичко говори за това.

— Но как…

Поаро прекъсна прибързания ми въпрос е махване на ръка.

— Моля те, нека не затормозяваме мозъците си. И погледни къде си оставил азбучника! Не виждаш ли, че най-големите книги стоят на най-високия рафт, по-малките — на по-долния и така нататък. По този начин се създава някакъв ред, последователност, за което съм ти говорил толкова много пъти, Хейстингс…

— Прав си — отвърнах припряно аз, като подчертах раздразнението си.

Лорд Ярдли се оказа бодър и гръмогласен мъж — спортен тип, добродушен и с приятно чувство за хумор, което прилагаше и към себе си. Точно това му качество го правеше привлекателен и компенсираше пропуските в интелекта му.

— Чудна работа, мосю Поаро. Не можеш да свържеш началото с края. Изглежда жена ми приема доста странно тези писма, а разбрах, че госпожица Марвъл е получила същите. Какво означава всичко това?

Поаро му подаде вестник „Хайлайф“.

— Първо, милорд, бих искал да ви попитам дали тези факти са абсолютно точни.

Беглият поглед върху статията разкри отношението му. Лицето му се сгърчи от гняв, докато четеше.

— Абсолютни глупости! — извика гръмогласно той. — Никога не е имало каквато и да е история, свързана с диаманта. Мисля, че е от Индия. Никога не съм чувал за всички тези китайски щуротии.

— Да, но камъкът е известен като „Звездата на Изтока“.

— Е, и какво от това? — добави той сърдито.

Поаро се усмихна леко, но не отговори.

— Ще ви помоля, милорд, да се оставите в моите ръце. Ако ми се доверите безрезервно, имам големи надежди, че ще успея да предотвратя нещастието.

— Значи вие все пак вярвате в тези врели-некипели?

— Ще направите ли това, което ви помолих?

— Да, разбира се, но…

— Добре! Разрешете тогава да ви задам няколко въпроса. Сделката относно Ярдли Чейс единствено между вас и господин Ролф ли е?

— О! Той ви е казал? Не, все още няма нищо конкретно уговорено. — Той се поколеба. Лицето му потъмня. — Нека да ви обясня точно как стоят нещата. Наистина се намирам в много глупаво положение, мосю Поаро. Затънал съм до гуша в дългове и искам да приключа с тях. Обичам децата си и искам да сложа нещата си в ред, така че да мога да живея в това старо имение. Грегъри Ролф ми предлага много пари. Достатъчно, за да се изправя на крака. Но аз не искам да го правя. Мисълта за цялата тази тълпа, суетяща се в Чейс, ме подлудява, но сигурно ще трябва да се примиря, в противен случай…

— Той замълча.

Поаро го погледна.

— Тогава имате и друг начин за разрешаване на проблема. Позволете да ви го предложа. Продайте „Звездата на Изтока“.

— Да, така е — кимна лорд Ярдли. — Бил е поколения наред притежание на рода, но сега това не е толкова важно. Но не е лесно да се намери купувач. Хофберг, служител в „Хатън Гардън“, търси клиент, но трябва да стане скоро или всичко отива на вятъра.

— Permettez 24 24 Permettez (фр.) — позволете. — Б.пр. още един въпрос. Лейди Ярдли кой план одобрява?

— О, тя е против продажбата на бижуто. Знаете ги жените! Изцяло подкрепя тази филмова дивотия!

— Разбирам — кимна Поаро. Замисли се за миг, след което се изправи рязко на крака и каза: — Сега се връщате в Ярдли Чейс. Добре! На никого не казвайте нито дума, абсолютно на никого, и ни очаквайте тази вечер. Ще пристигнем малко след пет.

— Добре, но не виждам…

— Ce n’a pas d’importance — каза мило детективът. — Повярвайте ми, ще успея да опазя диаманта?

— Да, но…

— Тогава направете каквото ви казах.

Объркан и натъжен, благородникът напусна стаята.

Беше пет и половина, когато пристигнахме в Ярдли Чейс и последвахме изпълнения с достойнство иконом в хол със стара ламперия и с неизменната камина, в която гореше огън. Пред очите ни се откри една пасторална картина. Лейди Ярдли с двете й деца. Майката, изпълнена с гордост, бе навела глава към двете си руси рожби, а до тях стоеше лорд Ярдли и им се усмихваше.