Агата Кристи - Поаро разследва

Дремех на стола, когато хазяйката почука на вратата и надникна в стаята.

— Някаква друга жена иска да види господин Поаро, сър. Казах й, че в момента не е вкъщи, но тя ми отговори, че въпреки това ще изчака. Както изглежда, идва от провинцията.

— О! Поканете я тук, госпожо Мърчисън. Може би ще успея да направя нещо за нея.

В следващия момент жената влезе. Сърцето ми спря, когато я разпознах. Снимката на лейди Ярдли твърде често беше във вестниците, така че едва ли бих могъл да не я позная.

— Заповядайте, седнете, лейди Ярдли — предложих й стол аз. — Приятелят ми, Поаро, е навън, но знам със сигурност, че всеки момент ще се върне.

Тя ми благодари и седна. Беше доста по-различен тип жена от Мери Марвъл. Висока, с тъмна коса и искрящи очи, с бледо лице. Имаше нещо тъжно в извивката на устните й.

Изпитах желание да я попитам за повода на посещението й.

И защо не? В присъствието на Поаро често се чувствах потиснат. Не се показвах в най-добрата си светлина. А в крайна сметка нямаше съмнение, че и аз притежавам дедуктивна мисъл, и то в значителна степен. Наведох се напред, обзет от внезапен импулс, и казах:

— Лейди Ярдли, знам защо сте тук. Получили сте заплашителни писма по пощата, отнасящи се до вашия диамант.

Без съмнение, че уцелих право в десетката. Тя ме зяпна и лицето й пребледня.

— Вие знаете? — ахна. — Но как?

— Благодарение на перфектното ми логично мислене — усмихнах се аз. — При положение, че и Мери Марвъл е получила такива писма…

— Госпожица Марвъл? Тя е била тук?

— Тя току-що си тръгна. Та, както казах, ако тя като собственик на един от двата диаманта е получила мистериозна поредица от предупреждения, вие като притежател на другия диамант също би трябвало да сте получили. Виждате колко е просто. В такъв случай съм прав, че и на вас са изпратени такива странни съобщения, нали?

Тя се поколеба за момент, като че ли се чудеше дали да ми повярва или не, но след това поклати одобрително глава и леко се усмихна.

— Точно така.

— Вашите също ли бяха предадени на ръка от някакъв китаец?

— Не, пристигнаха по пощата. Но кажете ми, госпожица Марвъл сподели ли тревогите си с вас?

Разказах й събитията от сутринта. Тя ме изслуша внимателно.

— Всичко съвпада. Моите писма са точни копия на нейните. Те наистина дойдоха по пощата, но от тях се носи някаква странна миризма. Прилича на китайски тамян. Веднага ми напомни за Изтока. Какво ли значи всичко това?

Поклатих глава.

— Трябва да разберем. Писмата са във вас, нали? Можем да научим нещо от марките им.

— За нещастие ги унищожих. Както разбирате, в началото ги сметнах за глупава шега. Възможно ли е някаква китайска банда да се опитва да върне диамантите на мястото им? Звучи твърде невероятно.

Прехвърляхме фактите отново и отново, но очевидно все още бяхме далеч от изясняване на мистерията. Накрая лейди Ярдли стана.

— Наистина не смятам, че е необходимо да чакам мосю Поаро. Нали ще му разкажете всичко? Благодаря ви много, господин…

Тя се поколеба, докато протягаше ръка.

— Капитан Хейстингс.

— О, разбира се! Как не се сетих! Вие сте приятел на семейство Кавендиш, нали? Всъщност Мери Кавендиш ме изпрати при господин Поаро.

Когато приятелят ми се върна, с голямо задоволство му разказах за събитията, които се случиха в негово отсъствие. Подложи ме на кръстосан разпит относно всички детайли от разговора ми с лейди Ярдли. От интонацията му останах с впечатлението, че не е особено очарован, задето е отсъствал точно в този момент. Стори ми се също, въпреки че не ми изглеждаше вероятно, че милият ми стар приятел ревнува. Беше му станало навик постоянно да подценява възможностите ми и мисля, че изпита известно огорчение, като не успя да открие какъвто и да е повод за критика. Бях доволен от себе си, но се опитах да го прикрия от страх да не го обидя. Независимо от странностите му бях дълбоко привързан към моя малко старомоден приятел.

— Bien 20 20 Bien (фр.) — добре. — Б.пр. — каза той накрая със странен израз на лицето си. — Интригата се заплита. Подай ми, моля те, онзи азбучник с имената на аристократите от последната лавица.

Той разлисти книгата.

— А! Ето! Ярдли… десети виконт, участвал в Южноафриканската война… tout се n’a pas d’importance 21 21 Tout се n’a pas d’importance (фр.) — Това не е важно. — Б.пр. … 1907. Хон Мод Стопертън, четвърта дъщеря от третия барон Котерил… хм, хм, хм… има две дъщери, родени през 1908 и 1910 година… клубове, резиденции… Voila 22 22 Voila (фр.) — ето. — Б.пр. . Е, не ни казва много, но утре сутринта ще се срещнем с този милорд.