Агата Кристи - Завесата (Последният случай на Поаро)

— Кои са останалите?

— Семейство Франклин — доктора и съпругата му, медицинската сестра, която се грижи за мисис Франклин, дъщеря ви Джудит. Освен това, има един човек на име Алъртън, който се смята за голям любовник и една мис Коул на около трийсет години. Те всички са, мога да ви уверя в това, много добри хора.

— И един от тях е убиец?

— И един от тях е убиец.

— Но защо… как… защо трябва да мислите, че…?

Разбрах, че ми е трудно да формулирам въпросите си, а думите сякаш се объркваха сами.

— Успокойте се, Хейстингс. Нека започнем от началото. Подайте ми, ако обичате, Онази кутийка от бюрото. Добре. А сега и ключето… така…

Той отключи кутията и извади купчина напечатани листове и изрезки от вестници.

— Можете да ги прегледате на спокойствие, Хейстингс. Засега няма да се занимаваме с изрезките от вестниците. Те са просто вестникарски истории, описващи различни трагични случки, понякога са неточни, а друг път насочващи. За да добиете представа за случаите, които имам предвид, предлагам да прочетете кратките резюмета, които съм подготвил.

Силно заинтригуван, аз започнах да чета.

Ленард Едерингтън. Неприятни привички — вземал наркотици и се напивал. Особен и садистичен характер. Съпругата — млада и привлекателна. Напълно разочарована от него. Едерингтън починал, очевидно от хранително отравяне. Лекарят не бил убеден напълно. Резултатът от аутопсията показал, че смъртта се дължи на отравяне с арсеник. В къщата са открити запаси от хербициди, които са били поръчани дълго преди това. Мисис Едерингтън била арестувана и обвинена в убийство. Малко преди това се сприятелила със служител от тайните служби, който се е върнал от Индия. Няма доказателства за същинска изневяра, но има сведения за близки отношения помежду им. След случая младият мъж се сгодил и оженил за момиче, с което се запознал по време на пътешествие. Известни съмнения относно някакво писмо, с което е уведомена мисис Едерингтън за това събитие — дали го е получила преди или след смъртта на съпруга си. Тя самата твърди, че го е получила преди. Уликите срещу нея са изключително косвени, липсва друг заподозрян и се изключва напълно всякакъв нещастен случай. По време на процеса към нея проявили голямо съчувствие, поради лошия характер на съпруга й, както и поради отношението му към нея. Заключението на съдията било в нейна полза, като било подчертано, че една присъда трябва да бъде извън всякакво съмнение.

Мисис Едерингтън била оправдана. Общото мнение обаче било, че тя е виновна. Животът й след това бил много труден, тъй като приятелите й и т.н. й обърнали гръб. Починала в резултат на свръхдоза от приспивателни две години след процеса. Присъдата за смърт следствие на нещастен случай е върната за разследване.

Възрастна госпожица. Инвалид. С тежък характер, изстрадала много болки. За нея се грижила племенницата й, Фрида Клей. Мис Шарпълс починала в резултат на свръхдоза морфин. Фрида Клей признала грешката си, заявявайки, че леля й страдала толкова много, че тя не могла повече да я гледа как се мъчи и й дала повече морфин, за да облекчи болките й. Мнението на полицията: деянието е било умишлено, а не грешка, но сметнали, че уликите са недостатъчни за повдигане на съдебно преследване срещу нея.

Селскостопански работник. Заподозрял съпругата си в изневяра с квартиранта им Бен Крейг. Крейг и мисис Ригс са намерени застреляни. Установено е, че изстрелите са от пушката на Ригс. Ригс се предал сам на полицията, като заявил, че сигурно той ги е застрелял, но не можел да си спомни. Твърдял, че не може да си спомни абсолютно нищо. Ригс бил осъден на смърт, но присъдата му по-късно била заменена с доживотен затвор.

Завързал интимни отношения с девойка. Съпругата му ги разкрила и заплашила, че ще го убие. Брадли починал от калиев цианид, поставен в бирата му. Мисис Брадли била арестувана и съдена за убийство. Направила признания след кръстосан разпит. Призната за виновна и обесена.

Възрастен тиранин. Имал четири дъщери, на които не позволявал никакви развлечения нито пък им давал джобни пари. Когато се връщал една вечер вкъщи, бил нападнат до задния вход и убит с удар в главата. По-късно, след полицейското разследване, най-голямата му дъщеря, Маргарет, отишла в полицията и се предала, признавайки убийството на баща си. Направила го, както сама заявила, за да могат по-младите й сестри да живеят свой собствен живот преди да е станало твърде късно. Личфийлд оставил голямо наследство. Маргарет Личфийлд била призната за душевноболна и изпратена в Бродмур, но не след дълго починала.