Агата Кристи - Смърт в Маркет Бейсинг (Ранните случаи на Поаро. Част втора)

— Този господин е пушил много.

Забележката на Поаро беше съвсем вярна — решетката на камината беше пълна с угарки, също и пепелникът, който стоеше на малка масичка до креслото.

— Снощи трябва да е изпушил около двайсет цигари — каза Джап. Наведе се и разгледа внимателно решетката на камината, после прехвърли вниманието си върху пепелника. — Всичките са от един и същи вид — обяви той — и са пушени от един и същи човек. — Няма нищо особено, мосю Поаро.

— Аз не казвам, че има — измърмори приятелят ми.

— Ха — извика ненадейно Джап, — какво е това? — Той се спусна към нещо ярко и блестящо, което лежеше на пода до мъртвия. — Счупено копче за ръкавели. Питам се на кого ли е? Доктор Джайлс, ще ви бъда задължен, ако отидете долу и пратите при мен икономката.

— Какво да правим със семейство Паркър? Съпругът настоява да си тръгва — казва, че имал спешна работа в Лондон.

— Как не! Работата ще го почака. Както се развиват нещата, не е чудно, че се е сетил за някаква спешна работа! Пратете ми икономката и си отваряйте очите на четири с Полард да не би семейство Паркър да изчезнат под носа ви. Влизал ли е още някой в стаята тази сутрин?

Лекарят се замисли.

— Не, хората стояха вън, в коридора, когато пристигнахме с Полард.

— Сигурен ли сте?

— Абсолютно сигурен.

И лекарят тръгна да изпълни задачата си.

— Съвестен човек — рече одобрително Джап. — Някои от тези доктори са екстра хора. Е, питам се кой ли е застрелял този човек? Изглежда някой от тримата обитатели на къщата. Най-малко подозирам икономката. Няма да работи осем години при него, за да го убие едва сега. Чудя се какви са тези Паркър? Не ми се струват много приятни хора.

В този момент се появи мис Клег. Тя беше слаба, мършава жена със спретната прошарена коса, сресана на път по средата, много сериозна и спокойна. Въпреки това в нея се чувстваше деловитост, която внушаваше респект. В отговор на въпросите на Джап тя обясни, че е била четиринадесет години при Продъроу. Той бил щедър и внимателен господар. За пръв път видяла мистър и мисис Паркър преди три дни, когато пристигнали неочаквано и останали да живеят в къщата. Тя смяташе, че те са се натрапили — господарят не изглеждал никак доволен, че ги вижда. Копчето за ръкавел, което Джап й показа, не било на Продъроу — тя била сигурна. Като я попитаха за пистолета, икономката рече, че според нея господарят й имал оръжие от този вид. Държал го заключен. Тя го видяла веднъж преди няколко години, но не може да каже дали е същият. Не е чула никакъв изстрел снощи, но това не я учудва, защото къщата е голяма и безразборно построена, а нейната стая и тези, приготвени за семейство Паркър, били в другия край на постройката. Не знаеше по кое време Продъроу си е легнал — той бил още на крак, когато тя се оттеглила в девет и половина. Нямал навика да си ляга веднага, а обикновено прекарвал буден половината нощ, като четял и пушел. Господарят бил голям пушач.

Тогава Поаро й зададе един въпрос:

— Как спеше обикновено господарят ви — на отворен или на затворен прозорец?

Мис Клег помисли.

— Обикновено прозорецът му беше отворен, поне горното малко прозорче.

— Но сега то е затворено. Можете ли да ми обясните защо?

— Не, освен че е почувствувал течение и го е затворил.

Джап й зададе още няколко въпроса и я освободи. После се зае да разпитва съпрузите Паркър поотделно. Мисис Паркър беше склонна към истерия и сълзи; мистър Паркър беше с груби обноски. Отрече ръкавеленото копче да е негово, но тъй като жена му преди това го бе разпознала, това никак не подобри положението му; отрече и да е бил в стаята на Продъроу, което накара Джап да заключи, че има достатъчно доказателства да поиска задържането на мистър Паркър.

Като остави Полард да пази арестувания, Джап изтича до селото и се свърза със службата си по телефона. Поаро и аз се върнахме в хана.

— Вие сте необичайно тих — казах аз на приятеля си. — Не се ли интересувате от случая?

— Напротив, извънредно много ме интересува. Но ме и озадачава.

— Мотивът е неясен — изрекох замислено, — но съм убеден, че Паркър не е стока. Обвинението срещу него изглежда съвсем ясно, само дето отсъства мотивът, но по-късно и той ще излезе наяве.

— Нещо особено да ви е направило впечатление? Нещо, пропуснато от Джап?

Погледнах любопитно Поаро.

— Какво пак криете в ръкава си, Поаро?

— Апропо, какво беше скрито в ръкава на мъртвия?

— О, онази носна кърпа!

— Точно така, онази носна кърпа.