Джоан Харис - Крайбрежие

В Ла Усиниер цареше спокойствие. Не мъртвило, както злобно предричаха някои саланци, а дрямка. Кафенетата и баровете бяха отворени, но повечето наполовина празни, на плажа в Лез Имортел имаше десетина души. Сестра Екстаз и сестра Терез седяха на слънце пред хотела. Те ми махнаха от стълбите.

— Я, Мадо!

— Какво търсиш тук?

Седнах до тях и им показах папката си с рисунки. Сестрите кимнаха с одобрение.

— Трябва да се опиташ да продадеш малко на мосю Брисман, Мадо.

— Ще ни бъде приятно да имаме нещо хубаво за гледане, нали, ma soeur ? Прекалено дълго сме гледали едни и същи стари…

— …мъченици — сестра Терез прокара пръсти по една от рисунките. Беше пейзаж от Поент Гризнос с разрушената църква на фона на късно вечерно небе.

— Очи на художник — каза тя и се усмихна. — Имаш дарбата на баща си.

— Предай му много поздрави от нас, Мадо.

— И говори с мосю Брисман. Той има среща сега, но…

— … винаги ще намери топла дума за теб.

Обмислих думите им. Може би бяха прави, но не ми допадаше идеята да имам вземане-даване с Клод Брисман. След последната ни среща аз го избягвах: вече знаех, че се е интересувал от това колко дълго ще остана и не исках да ме подлага на разпит. Струваше ми се, че той знае повече за събитията в Ле Салан, отколкото ние си мислехме, и макар досега да не беше хванал никого да краде пясък от Лез Имортел, знаеше много добре какво става. Плажът в Ла Гулю не можеше да остане тайна за усиниерци и аз знаех, че е само въпрос на време някой да разкаже за плаващия ни риф. Когато това станеше, аз исках да бъда колкото се може по-далеч от Брисман.

Понечих да тръгна, когато забелязах малък предмет на земята пред мен. Беше червено коралово мънисто като онези, които баща ми окачаше на лодките си. Много хора от острова носеха такива. Някой явно беше изгубил своето.

— Имаш остър поглед — отбеляза сестра Екстаз, когато го вдигнах от земята.

— Задръж го, малка ми Мадо — каза сестра Терез. — Носи го — ще ти донесе късмет.

Казах довиждане на сестрите и станах да вървя („Брисман 1“ беше изсвирил предупредителния си сигнал, а аз не исках да го изпусна), когато чух шум от блъскаща се врата и неочаквано високи гласове от фоайето на Лез Имортел. Не можех да различа думите, но ясно долавях гневния им тон. И все по-силните викове, сякаш някой си тръгваше ядосан. Гласовете бяха няколко, гърлените тонове на Брисман се преливаха в нечии други. После от фоайето почти над главите ни изскочиха мъж и жена с еднакви изражения на зашеметяващ гняв. Сестрите се отместиха, за да им направят път, после се събраха отново като завеси с усмивки на лицата.

— Как върви работата? — попитах Адриен.

Но нито тя, нито Марен ме удостоиха с отговор.

Лятото опъна платна. Времето се задържа хубаво, както обикновено по това време на островите, топло и слънчево, но морският бриз от запад удържаше температурите поносими. Седмина от нас бяха приютили туристи, сред които четири семейства, в свободните си стаи и пригодените за целта пристройки. Тоанет имаше цял къмпинг с хора. Това правеше трийсет и осем човека дотук, а с всеки рейс на „Брисман 1“ идваха още.

Шарлот Просаж придоби навика да прави паеля веднъж седмично, като използваше раци и лангусти от новия рибарник. Приготвяше огромна тенджера и я занасяше при Анжело, който продаваше паелята на порции в опаковки от фолио. Туристите харесаха тази идея и скоро се наложи Капюсин да й помага. Тя предложи да направят разписание, според което двете да приготвят по едно ястие седмично. Не след дълго вече ядяхме паеля в неделя, печен калкан по дьовенски (печен калкан в тесто, бяло вино и нарязани на едро картофи с козе сирене) във вторник и рибена чорба в четвъртък. Останалите хора в селото направо престанаха да готвят.

В деня на лятното слънцестоене Аристид най-после обяви годежа между внука си и Мерседес Просаж и за да го отпразнува, изкара „Сесилия“ на обиколка около Бушу. Шарлот пя химн, докато Мерседес седеше на носа в бяла рокля и се оплакваше шепнешком от мириса на водорасли и от пръските, които я окъпваха при всяко подскачане на „Сесилия“.

„Елеанор 2“ надхвърли очакванията ни. Ален и Матиас бяха доволни, дори Гислен прие новината за годежа на Мерседес изненадващо благосклонно и започна да крои сложни и невероятни планове за себе си, повечето от които включваха участие на „Елеанор 2“ в регати нагоре и надолу по крайбрежието и натрупване на богатство от награди.