Робърт Ранкин - Антипапата

Къщата на Професора бе със спуснати щори и абсолютно тиха. Докато Пули и Омали се взираха във входната врата, се появи ръката на старика, която обезумяло им махаше да влязат.

Професорът затвори здраво вратата подире им. Къщата тънеше в мрак, осветена само от сребърния свещник, който старикът носеше. Пули забеляза на трепкащата светлина, че лицето му бе бледо, изопнато, с дълбоки бръчки. Изглеждаше ужасно остарял от последния път, когато бяха заедно.

— Добре ли сте, Професоре? — попита загрижено Пули.

Професор Слокъм кимна нетърпеливо.

— Ще се оправя. Ами вие, двамата, как сте след последната ни среща?

— О, добре сме — отвърна Омали, — търси ни полицията, за малко да бъдем изядени живи, но иначе сме добре.

Професорът ги поведе по тъмните коридори към кабинета си.

— Полицията ли? — рече той — Тя пък защо е замесена?

— Намерили са моята ръчна количка в тинята на Чизуик заедно с два трупа. Нахлуха в „Лебеда“, а са ходили и у Пули, разпитвали наоколо.

Тримата вече бяха влезли в кабинета на Професора и старикът запали от свещника си най-различни свещи из стаята.

— Не се бой, Джон — рече той, докато се настаняваше зад писалището си. — Документирал съм на хартия всичко, което се отнася до този случай. Заверено е от нотариус и се намира в безопасна депозитна касетка. Ако не преживея тази нощ, вие поне ще бъдете оневинени в тази връзка.

— Приятно ми е да го чуя — рече Джон, — но, хайде сега, „да преживея“, какво искате да кажете с това?

Докато Омали наливаше в чашите, Професора се настани зад писалището си.

— Тази вечер — каза той, — последователите на онова същество, което нарича себе си папа Александър VI ще се съберат в Моряшката мисия да възславят своя нов месия. Довечера той ще се настани на папския трон и ще „освети“ своята „Света епархия.“ Мисията ще бъде неговият нов Ватикан. Тази вечер ще бъде последната ни възможност да го спрем. Ако не успеем, не виждам някакво бъдеще за когото и да било от нас.

Пули обърна скоча си на една глътка.

— Но мислите ли, че ние сами можем да го спрем?

— Трябва да опитаме.

— И кога ще се проведе тази подигравка със Светата църква? — попита Омали.

— Малко след девет часа. Трябва да се слеем с тълпата, а като влезем вътре, следва да правите точно онова, което ви кажа.

Пули напълни отново чашите и вдигна очи към големия часовник над камината. Той удари осем и половина.

— Разполагаме с половин час — усмихна се той и се отпусна в едно от креслата на Професора с високи облегалки, разположено до камината.

Омали поглади гърлото на кристалната гарафа и потвърди:

— С много време.

Минутите бавно отминаваха. Пули и Омали се подкрепяха, докато гарафата не се изпразни, Професора седеше зад писалището си и драскаше нещо с паче перо върху дълъг пергамент.

Омали наблюдаваше как работи старикът. Нима наистина можеше да се възправи срещу папа Алекс? Омали изпитваше известно съмнение. Професора определено бе изпълнен с добри намерения и познанията му за езотеричното и окултното бяха най-задълбочени. Но кой знае какво дебнеше в мисията? Струваше му се разумно да предположи, че папа Алекс нямаше да бъде без охрана. Затова бе най-добре да се възприеме по-позитивен подход. Нещо по-осезателно от брътвежа на старинни думи. Нещо по-конкретно. По конкретно ли?

Върху лицето на Омали се появи усмивка, която се разшири до размерите на усмивката на чешърски котарак. Конкретно 21 21 Конкретно — concrete, англ. Игра на думи — означава и конкретно, и бетон. — Б.пр. , точно това бе изходът. Или още по-добре — добрата половинка тухла, винаги приятел във време на нужда.

Часовникът на Професора удари девет и старикът се изправи неуверено на крака.

— Най-добре е да вървим — рече той. — Наметнете се с тези. — Посочи им две кално кафяви наметала, проснати върху страничната масичка. — Ще ви помогнат да се слеете с тълпата.

Омали се изправи и залитна към масичката.

— Много приятно — рече той, след като метна плаща върху широките си рамене. — Много църковно.

Пули стана от стола си и навлече наметалото.

— Много хубав монах си, Джим Пули — рече Омали и се изхили непочтително.

След това двамата закачулени кръстоносци помогнаха на Професора да угаси свещите и го последваха през тъмната къща към входната врата. Професорът я открехна леко и тримата се вторачиха в загадъчната нощ.

Из цялото имение „Бътс“ се движеха тълпи хора с мрачни лица. Вървяха със странна, вдървена походка — досущ като кой знае как оживели свалени от витрините манекени. Очите на тези чучела изглеждаха изцъклени и безжизнени, ала въпреки това бяха насочени неизменно към мисията.