Робърт Ранкин - Антипапата

Професор Слокъм вдигна астрагановата яка на старичкото си палто.

— Хайде — рече той и избута Пули и Омали през вратата, която заключи с тежък железен ключ.

Докато вършеше това, двамината подпийнали другари се спогледаха многозначително, наведоха се незабелязано и грабнаха две еднакви тухли и ги скриха в гънките на робите си.

Потупвайки с обич подутините си, те последваха стария професор по късата пътека към имението „Бътс.“ Тримата се мушнаха в мрачната тълпа, опитвайки се с все сили да възприемат вдървената походка и безжизнения поглед. Превъплъщението на Пули бе смайващо убедително, но това се дължеше на факта, че бе пиян като талпа. Омали се препъваше около него, от време на време поглеждаше небето и си мърмореше нещо под носа.

С приближаването си към мисията, тълпата, която вече наброяваше неколкостотин души, изведнъж се подреди в колона по един. Тримата видяха, че здраво укрепената врата бе отворена и отвътре струеше мека светлина. Пули се подреди зад Професора, а мърморещият Омали зае ариергарда. При преминаването си през прага на Морската мисия всеки от зомбираните поклонници превиваше коляно и изричаше кратка фраза на древен латински.

Пули с радост забеляза, че фразата, изречена от Професора, докато влизаше, бе доста по-различна от тази на останалите. Джим не си падаше много по езиците, затова измърмори нещо несвързано с надеждата, че никой няма да забележи това. Омали бе следващият, който трябваше да превие коляно, и той го стори, но действието му се дължеше повече на чист късмет, отколкото на вярна преценка. Той знаеше доста добре латински, но избра да произнесе две думи на келтски. „Пог Махун“ — рече човекът от Смарагдовия остров, вдигнал два пръста.

В мисията вече се бяха събрали доста хора и тримата бъдещи разбивачи на папското тържество не виждаха почти нищо над множеството глави.

Омали усети как костеливата длан на Професора обхваща ръката му и старикът придърпа ирландеца настрани, към един тъмен ъгъл. Пули ги последва. Тук и там разпознаваше по някое лице, но те бяха като кукленски, лишени от изражение, сякаш им липсваше някакъв съществен елемент на човешкото.

Тримата се притиснаха един в друг в тъмна ниша зад една голяма колона. Професорът постави тънък пръст пред устните си и им нареди:

— Само гледайте и чакайте.

Пули подскачаше от време на време с надеждата да види какво става. Уморен от това свое безплодно занимание, той прошепна на Омали:

— Помогни ми да се покатеря по тази колона, за да огледам.

След доста пъшкане и ругаене, изпълнени с приглушен тон, Пули се изкачи нагоре.

Видяното замая съзнанието му — фантастично преобразяване на обраслите с бръшлян стени на Моряшката мисия на Брентфорд. Цялата сграда бе променена — нямаше ги нито междинните стени, нито горният етаж. Пули се озова изведнъж пред нещо, което определено трябваше да е катедрала. Редици изящно резбовани дорийски колони се издигаха към покрива, който — някога бе обиталище на оси и спящи прилепи — сега представляваше блестящ купол, боядисан и изрисуван с фрески ала Микеланджело, изобразяващи огромни библейски сцени.

Ето го Адам, с широко отворени очи, невинен, взрян в благочестивото лице на своя брадат създател. Изкушението на Ева, с противната черна змия, увила се около дървото на познанието. Потопа, свирепо изобразен с ревящо небе и разпенени води, Ковчега на Ной се люшкаше по вълните, а Божият избраник бе вдигнал ръце към небесата. Изрисувано бе и срутването на Вавилонската кула, разрушаването на Содом и Гомор, както и безброй сцени, изписани тъй умело, че погледът можеше да се рее безкрайно между тях.

Голямата зала бе осветена от редица високи, огромни по размер стойки за факли от ковано желязо; постоянната им светлина осветяваше изумителната украса на стените: позлатените икони и релефните „живи картини“, бронзовите статуи на светците, посребрените мадони, редиците хералдически гербове, на всеки от които бе изобразена фигурата на едър бик. Тук, в тази сцена, бяха вложени много пари, страшно много пари.

След това погледът на Пули се спря върху олтара. Беше виждал картинки в книгите в библиотеката, на които бяха изобразени олтарите на най-известните катедрали в света, но те бледнееха пред видяното тук. Беше по-величествен от най-величествените, богатството и великолепието му бяха извисени до такава степен, че той превъзхождаше по хубост всичко видяно, та чак предизвикваше страхопочитание.