Робърт Ранкин - Антипапата

Джим го погледна тъжно в мрака.

— Сигурен ли си, че това ще подейства? — попита той.

— Повярвай ми — отвърна Омали. — Планът е самата простота.

Пули задъвка долната си устна и рече:

— На мен не ми се вижда много хубав. Не съм и наполовина дебел, колкото едно плашило.

Бележките му се отнасяха до чучелото в цял човешки ръст, което Омали майстореше с одеждите му. Беше завързал ръкавите и крачолите на панталоните и ги пълнеше с картофи.

— Трябва да му придадем известна тежина — рече Джон. — Как върви главата?

— Чудесно — отвърна Джим. — Бих искал да се гордея, че ако ми попадне ряпа, която с възмущение откривам, че си скрил от мен за собствена консумация, и едно джобно ножче, съм в състояние да извая толкова величествена глава, че да засрамя легендарния Огюст Роден.

Пули му подаде скулптурния си шедьовър и Омали го закрепи здраво между раменете на чучелото.

— Много хубаво — рече той.

— Ще бъде много хубаво, ако измами птиците.

— Ще ги измами — каза Омали. — Имай ми доверие, бе!

— Ами аз? — оплака се Пули. — Ще трябва да препускам по улиците по долни дрехи.

— Помислил съм и за това, остави на мен. Готови ли са бутилките?

Пули вдигна две бутилки с картофен джин. Тапите им бяха извадени и от гърлата им стърчаха напоени с джин платнени фитили ленти, отпрани от пешовете на ризата на Джим — приличаха досущ на коктейли „Молотов.“

— Я най-добре полей нашия приятел — рече Омали. — Нали искаме цялата тази работа да постигне най-голям ефект.

Пули извади последната бутилка и я изля върху чучелото.

— Ха така — каза Омали, задържа чучелото с една ръка, а с другата го прекръсти.

— Това ми подейства много успокоително — рече Джим.

— Имаме само една възможност, Пули, не я проваляй, чуваш ли?

Пули поклати глава.

— Няма, ама ми се струва, че това е трагичен край за един хубав костюм.

— Ще ти купя друг — каза Омали.

— С какво? Нямаш пари, а и носиш другия ми костюм.

— Можеш да вземеш моя пуловер от остров Феър и белите ми панталони за крикет.

— Господ да те поживи.

Омали открехна вратата на бараката. Над парцела цареше спокойствие, безмилостното слънце печеше и без друго изгорялата земя, а в далечината по виадукта прогърмя влак.

— Сега или никога — рече твърдо Омали.

Сграбчи чучелото и го хвърли с все сила.

Страхотна вълна разлюля въздуха над бараката и върху чучелото връхлетя пискаща, крачеща каскада от птици, изпаднали в цялата си перната ярост. Пули щракна запалката си и подпали фитилите от пешовете на ризата.

— Хвърляй ги — изкрещя Омали.

Пули ги хвърли.

Последва двойна експлозия, силен проблясък и огромна огнена стена погълна пернатата орда. Без изобщо да се обърнат назад Пули и Омали отново си плюха на петите и побягнаха.

Олимпийската надежда на Брентфорд и неговият ирландски треньор завиха тичешком и поеха по булевард „Мейфкинг“, побягаха още малко и се спуснаха по една странична уличка към портата към задния двор на къщата на Джим Пули. Съседката госпожа Кинг надникна над простора с прането към тях.

— Навъртаха се хора, които питаха за теб, Джим Пули — рече тя. — Защо тичаш по долни гащи?

— Тренира — отвърна Омали. — Кой се е навъртал да разпитва?

— Ти си гледай работата, говорех с господин Пули.

Омали я дари с усмивката си на победител. Хубавка е, помисли си той, как съм пропуснал досега да се запозная с нея.

— Кой ме е търсил — попита Джим. — Приятели, или?

— Полицията беше тук — отвърна самодоволно госпожа Кинг. — Детектив Баркър, остави си визитката.

Тя бръкна в джоба на престилката си и извади измокрена и смачкана визитка, която очевидно бе обиколила квартала.

— И какво искаше? — попита невинно Джим, приемайки картичката.

— Не каза, каза само да му се обадиш, веднага щом се върнеш, ако разбираш какво искам да кажа. И да ти река, изобщо не съм изненадана, години наред си го търсеше, Джим Пули. Непрекъснато, по всяко време на деня и нощта да се прибираш къркан и да вдигаш толкоз шум.

Пули пренебрегна брътвежа й.

— Някой друг да ме е търсил?

— Един старец с бяла коса и черно палто.

— Професора — рече Омали.

— Не говоря с теб. Ей, ти к’во си ме зяпнал?

Погледът на Омали шареше по плътно прилепналата престилка на госпожа Кинг.

— Събличах те с поглед.

— О, така ли?

— Да, и онази безопасна игла, с която си закопчала кюлотите си, вече е леко ръждясала.

Госпожа Кинг се озъби злобно на Омали, хвърли прането в панера, запъти се към дома си и хласна с все сила задната врата.