Робърт Ранкин - Антипапата

Пули издаде противен звук и се улови за куркащия стомах.

— Ще си пукнем от картофено отравяне — изхленчи той. — За вас, хората отвъд морето, няма страшно, но ние, британците освен от картофите се нуждаем за оцеляването си и от още нещо.

— Картофът е пълен с витамини — рече Омали.

— Пълен е с личинки на мухи.

— Картофът е приятел на човека.

— Повече бих предпочел едно яйце.

— Яйцата също си имат своите качества, но нищо не може да се сравни по съдържание на витамини, въглехидрати и хранителна стойност с богоизбраната храна — картофа.

Пули направи гримаса.

— Даже и брюкселското зеле е за предпочитане.

— Внимавай какво говориш — рече Омали, — няма да допусна подобен език.

— Извинявай — рече Пули, — просто ми се изплъзна от езика. — Потупа се по джобовете с надеждата да се появи някоя цигарка, пропусната през всичките му предишни отчаяни потупвания по джобовете. — Пак нямам цигари.

— Нали имаш лула — каза Омали, — знаеш къде са обелките, а най-отдолу са най-хубавите.

Пули отново издаде жален звук.

— Ядем ги, пушим ги, спим върху тях, единственото, което не правим, е да разговаряме с тях.

Омали се изкикоти и рече:

— Аз го правя. Тези момчета не са толкова тъпи, колкото изглеждат. — Той премести мръсния тиган върху тухлената печка, която бе иззидал. — Картофки на бар-бе-кю — обяви и запали огъня. — Днес пържени картофки в собствен сос, разбъркани само веднъж и подправени с…

— Подправени ли? С какво?

— С нежни златисти резенчета… картофи!

— Не мога повече — извиси отново жалостиво глас Пули. — Цели два дни тук само се питаме кой ще дойде пръв — полицията или онзи маниак от мисията. Не мога повече, дойде ми твърде много.

— Твоите картофки са почти готови — рече Омали, — а тази сутрин имам още нещо към тях.

— Картоф бургери ли? — попита Пули. — Или Кентъки фрайд картофи, или картофени шишчета?

— Близко си — рече Омали и вдигна прашна бутилка към светлината. — Картофен джин. Сетих се, че имах останали няколко бутилки, скрити на дъното на картофените чували. Добро място за криене, нали?

Пули прокара длан по брадясалото си лице.

— Картофен джин ли? Бива ли го?

— Най-добрият, но като видях какво е отношението ти към картофите, няма да те обиждам като ти предлагам от него.

— Няма да се обидя, уверявам те. Всъщност — рече Пули, взе няколко резенчета картофи и ги лапна, — тези приятелчета вече взеха да ми харесват. Ох, ох! — изплю той картофите и започна да си вее отчаяно на изгорения език.

— По-добре е да се оставят малко да изстинат — информира го Омали. — Ето, пийни една глътка.

И той отвори бутилката и я подаде на Пули.

Пули отпи и рече:

— Не е лошо.

Омали го гледаше с любопитство. Пули забеляза, че брои под носа си.

— Девет, десет — рече Омали.

— Уф, Господи! — изграчи задавено Пули и се улови за гърлото. По челото му изби пот, а очите му започнаха да се изцъклят.

— Плъзва по цялото тяло, нали? — попита Омали, ухили се палаво и отпи малко по-малка глътка от бутилката, която Пули бе пуснал навреме в протегнатите му ръце.

Носът на Пули придоби най-неприятен оттенък на червения цвят, а от очите му излизаше пара.

— Това питие определено има нещо общо с „Олд шейкбели“ — рече той, когато най-сетне успя да си върне гласа. — Но дай да дръпна още една глътка, за да го почувствам най-пълно.

Двамата поседяха известно време на утринното слънце, споделяйки бутилката и дъвчейки картофките на Омали. Най-накрая Джим каза сериозно:

— Знаеш ли, Джон, ние наистина не можем да продължаваме повече така, опасно близко сме до мисията и ако онзи тип не ни пипне с папските си лапи, тогава някой друг ще забележи дима от огъня и ще съобщи за присъствието ни на полицията.

Омали кимна сериозно.

— Всичко това, разбира се, ми мина през ума, наложената ни изолация тук ни даде и на двамата време за размисъл. Аз самият съм готов да седя и да чакам съобщение от Професора, а ти?

Пули сви безпомощно рамене.

— Какво мога да кажа, затънал съм до гуша във всичко това и мисля, че нямам голям избор.

Омали му подаде отново бутилката и се облегна назад, върху чувалите с картофи.

— Няма да умрем от глад — рече той, — макар да се боя, че дори аз си имам лимит на нещата, които мога да приготвя от картофи.

Пули се бе изправил на крака, заслонил с дясната си длан очите от слънцето, той сякаш оглеждаше околността.

— А сега де, какво би казал за това? — попита той, озадачен.