Робърт Ранкин - Антипапата

— Най-лесно се удовлетворява човек без талант или без амбиция. Той живее живот без заблуди, други хора поставят целите му и той е доволен.

— Това е потискаща мисъл — рече Омали, — защото точно тази дефиниция обхваща повечето хора в нашето сегашно общество.

— Винаги трябва да се поддържа равновесие. Всички имат свое предназначение — и просякът, и кралят, — и така е било винаги. Не би могло да има гиганти, ако няма джуджета.

Пули си помисли, че би могло и да има, но си замълча, тъй като нямаше желание да се въвлича в тежък спор по това време на деня.

— Я чакайте малко — рече изведнъж той, — как е влязъл Гамън, след като всички ключалки са с часовников механизъм?

Омали повдигна подозрително вежди към Професора, но старикът само се изкикоти и продължи да закусва. Пиха черно кафе и накрая Гамън се върна да отнесе подноса. В девет часа ключалката на металните щори изщрака и Професора ги вдигна. Гамън бе измел цялата пепел от камината и я бе прибрал в чувал. Професора връчи чувала на Омали с изрични указания:

— Трябва да я разпръснеш поне на половин миля разстояние — обясни той, — за да няма възможност частиците да се съберат отново. А сега трябва да се сбогувам с вас, господа. За мен вече не е безопасно да остана тук. Имам жилище недалеч от тук и ще се настаня там. А сега вървете и очаквайте да ви се обадя, не разказвайте никому за случилото се и непрекъснато бъдете нащрек. Би трябвало по светло да сте в безопасност, но нощем не ходете никъде сами, не позволявайте и да ви разделят.

Двамата прекрачиха през френските прозорци, преминаха през натрошените стъкла и се запътиха към портата на Професора. Обърнаха се да му махнат за довиждане, но старикът вече го нямаше.

Хората от Брентфорд започнаха да ги наричат сиамските близнаци. От момента, в който разпръснаха зловещото съдържание на чувала над реката, Джон Винсънт Омали и Джеймс Арбътнот Пули не можеха да бъдат видени разделени. Дните минаваха скучно, тъй като Професора не им се обаждаше. Пули се питаше дали старикът не бе изгубил кураж и не бе решил да офейка, но Омали, чиято вяра в Професора граничеше с безусловното, не искаше и да чуе.

— Той преживя твърде много — уверяваше той Пули, — и няма да се успокои, докато онзи папа Алекс не потъне в тъмата на забвението, откъдето и дойде.

— В цялата тази работа има нещо от Дамоклевия меч — рече Джим. — Имам чувството, че зад всеки ъгъл дебне нещо, всеки път, когато звънне телефонът, или се появи пощенският раздавач, ми се налага да хукна към тоалетната.

— Напоследък и на моя пикочен мехур не може да се разчита особено — каза мрачно Джон.

— Та като се разговорихме за пикочни мехури, май е време вече да отварят.

Джон кимна. Той нямаше ръчен хронометър, но биологическият му часовник му съобщаваше с точност до минута работното време на кръчмите в окръга.

— Един пайнт „Лардж“ ще ми дойде добре.

Пред входа на „Лебеда“ бе паркиран камион на строителна фирма и двама смугли индивида с тропически произход въртяха мистрии и кърпеха с хоросан повредената стена. Невил, все още с превързана ръка след сблъсъка си с неотварящия се колет на Професора, остави халбата, която полираше и се обърна към тях с едно намусено „Какво да бъде?“

Омали повдигна вежда и попита:

— Нима още се чумериш заради онази дупка в стената, а, Невил?

— Аз съм търпелив човек — отвърна нещатният барман, — но тази година ми се струпа доста, с опасностите от каубойската вечер и всичко останало. Всеки път, когато седна и започна да подреждам нещастията, които връхлетяха това заведение през последните месеци, винаги изскача твоето име, Омали — неизменно като часовников механизъм.

— Той е човек, срещу когото са съгрешавали повече, отколкото той самият е съгрешавал — намеси се услужливо Пули.

— А твоето име изплува винаги на второ място, Пули.

— Добре се справят онези с предната стена — рече Пули и се усмихна. — Какво казаха от пивоварната?

— Както изглежда, нещата там не минаха зле — отвърна Невил. — Казах им, че е било гръм.

— Гръм ли? И те повярваха?

— Да, не само повярваха, ами и казаха, че поради очевидната опасност, ще увеличат заплатата ми, но не смятат за разумно да инсталират новия компютъризиран касов апарат, да не би електрониката му да привлече нови космически нападения срещу заведението.

— Браво — каза Джим, — значи всичко е добро, когато свърши добре. — Той потри ръце и посочи към дръжките на бирените помпи, сякаш искаше да каже: „Тогава би трябвало да почерпиш по една-две бири.“