Робърт Ранкин - Антипапата

Бавната греховна процесия се носеше полека, прикривайки се в сенките на обвитите в бръшлян стени. Накрая наближиха портата на градината на Професора и спряха, люлеейки се и шептейки.

В кабинета на Професора тримата мъже бяха в напрегнато очакване. Те също бяха чули камбанния звън, оповестяващ полунощ. Пули бе опрял гръб о стената и размахваше ръжен за камина. Самият Професор бе седнал на крайчеца на стола си с книга в ръка. Омали се бе подпрял на камината, гарафата бе празна и той бе опасно пиян.

Часовникът на лавицата над камината отчете няколко дълги минути с описващото златна дъга махало, а тримата бяха затаили дъх.

Изведнъж се чу трополене по прозореца, повтарящо се и настойчиво почукване. Пули премести ръжена в другата си ръка и избърса потната си длан о панталона.

Професора попита:

— Кой е там?

— Вие ли сте, Професоре? — долетя глас отвън. — Омали с вас ли е? Донесъл съм каса бира. Отворете.

— Невил е — рече Пули и като издаде огромна въздишка на облекчение хвърли ръжена си на килима на пода. — Какво прави той там? — Джим прекоси стаята и отиде да отдръпне завесите.

Професора скочи на крака и му препречи пътя.

— Спри, Джим — рече той отчаян, — не отваряй завесите.

— Но това е Невил, може да прехвърли пиячката през щорите, бъдете разумни.

Професорът вдигна ръка и поклати глава.

— Невил? — рече високо той. — Как се казва баща ти?

Пули се обърна безпомощен към Омали.

— Що за въпрос е това, питам те аз?

Отговор не последва.

— Невил? — извика Професора отново, но пак нямаше отговор.

— Замина си — рече Джим. — Какво ли не бих дал за една студена бира.

Изведнъж трополенето и чукането започна с нова сила и отвън долетя нов глас:

— Помощ, помощ, пуснете ме, моля, трябва да се обадя по телефона. — Беше гласът на Стария Пийт. — Моля ви, отворете, трябва да ми помогнете.

— Там става нещо лошо — каза Джим, — дръпнете тези завеси.

— Кучето ми — изплака гласът, — един проклет камион прегази Чипс, пуснете ме, трябва да позвъня за помощ.

— Отворете, за Бога, тези завеси — рече Пули.

Професорът не щеше и да чуе.

— Дръж се, Джим — каза му строго той. — Запуши ушите си, ако не искаш да слушаш, но нито крачка към завесите.

— Но трябва да направите нещо, пуснете го вътре.

Професора се обърна към Омали.

— Цапардосай го, ако направи крачка към онези завеси.

Джон вдигна отчаяно ръце.

— Вразуми се, Пули — рече той. — Не разбираш ли, че Стария Пийт не е там, че това е номер.

Професора кимна с престарялата си глава.

— Първо, изкушения чрез Невил, след това — зов за помощ, какво ще последва? Заплахи, струва ми се.

Пули разполагаше с малко време, за да обмисли думите на Професора, преди оглушителен глас да изреве откъм градината:

— Отворете тези прозорци, иначе ще размажа онези негодници там. — Този път бе гласът на най-завършения последовател на граф Данте в смъртоносното изкуство Димак. — Отворете, казвам ви, иначе ще стане по-лошо за вас!

Пули се хвърли върху един стол.

— Ако нямате нищо против, момчета, аз просто бих предпочел сега да се паникьосам и толкоз — рече той.

Гласът на Арчрой бавно затихна, все още бълвайки заплахи, и тримата отново останаха сами.

— Толкоз ли им беше? — попита Омали и се заклатушка към най-близкия стол.

Изражението на Професора беше сериозно.

— Едва ли, подозирам, че следващият им опит да влязат ще бъде далеч по-хитър.

В това си предположение Професора бе напълно прав.

Ноздрите на Омали потрепнаха.

— Каква е тази миризма?

Погледът на Професора пробяга по стаята.

— Пушек, нещо гори.

Пули немощно посочи с ръка:

— Идва изпод вратата на кабинета. Горим!

— Не му обръщай внимание — рече Професора. — Няма огън, вратите са затворени и заключени, нищо не може да влезе в къщата без да го чуем.

— Виждам го с очите си — рече Пули. — Мога да разпозная кога има дим и кога няма. Живи ще изгорим тук.

— Не виждам никакви пламъци — каза Професора, — но щом димът те безпокои толкова много…

Той пристъпи напред и вдигна ръце; малко може да бъде казано за сричките, които произнесе, а пък със сигурност — нищо не може да бъде записано. Димът, който вече се виеше гъст в стаята, сякаш изведнъж увисна в пространството и времето, а после като върнати кадри на кинофилм се сбра и се процеди обратно през процепа под вратата, като остави въздуха в стаята чист, макар и все още тропично горещ.

— Това го видях — рече Пули, — но моля ви не ме карайте да му повярвам.