Робърт Ранкин - Антипапата

— Плосък салонен номер — рече небрежно Професора. — Ако нашите противници са способни само на това, няма защо да се боим; всичко това е елементарно.

— Чиста фантазия — рече Джим и се ощипа. — Скоро ще се събудя в леглото си и няма да помня нищо.

— Часовникът спря — рече Омали и посочи замлъкналия часовник върху лавицата.

Професорът извади от джобчето си часовник и го вдигна към ухото си.

— Дявол да го вземе! — рече той и поклати глава. — Трябва да съм произнесъл погрешно някои от по-маловажните усукани фрази. Засили махалото, Джон, моля те.

Омали се надигна несигурно на крака и посегна към лавицата. Поради погълнатия алкохол обаче не прецени точно дистанцията и се строполи с главата напред върху камината. Обърна се по гръб в усилие да се измъкне от пепелта и най-неочаквано нададе ужасяващ писък, който отекна в стаята, разтърси украсата й и задейства отново часовника.

На не повече от метър, закрепило се в комина, едно отвратително, нечовешко лице се зъбеше срещу него. Беше изкривено, измъчено в изражение на дяволска омраза. Една уста без зъби, досущ като на силно увеличение на някакво насекомо, се отваряше и затваряше пред него, и от нея върху му се стичаше гадна зеленикава слюнка; очите му излъчваха два бели проблясващи лъча, а цялото това отвратително видение бе облечено в тъмночервено. То подейства мигновено отрезвяващо на Омали. Изтръгна се от пепелявото си ложе, скочи на крака и падна гърбом върху писалището на Професора, разпилявайки книги и пищейки:

— Там, горе, в комина, в комина.

— Не мисля, че онзи там е Дядо Коледа — рече Пули.

Омали сочеше обезумял и крещеше:

— Запалете огън, запалете огън!

Пули се огледа за подпалки.

— Къде са дървата, професоре? Винаги сте имали дърва тук.

Професорът захапа кокалчето на юмрука си и прошепна с треперещ глас:

— В бараката.

— Ще трябва да изгорим тогава книгите — Омали се обърна и взе един наръч от книги.

— Не, не, не и книгите!

Професорът се хвърли върху Омали и сграбчи скъпоценните си томове. Широкоплещият ирландец го избута настрани, а Пули започна да умолява старика.

— Нямаме какво друго да направим, трябва да ги спрем.

Професор Слокъм се отпусна на стола си и с ужас се вторачи в двамината, които стовариха безценните издания върху скарата и ги подпалиха. Древните книги лумнаха с пращене в синкав пламък, а над него, откъм комина долетя отчаяно драскане и стържене. Сподавени викове процепиха въздуха, а стаята започна да се изпълва с гъст черен дим. Френските прозорци се разхвърчаха с трясъка на строшени стъкла, тежките завеси се издуха от порива на леденостудения въздух. Закачулените спътници на горящото същество блъскаха металния екран и бълваха богохулства с хриптящите си нечовешки гласове. Чу се трясък и съществото падна в пламъците — драскаше и се гърчеше обезумяло в огнена агония.

Пули грабна ръжена и се нахвърли злобно върху него. Омали хвърли още книги в огъня. Професора пристъпи напред — знаеше какво да прави.

Вдигна бавно ръка като за благословия и започна да изговаря магическите думи на Светото заклинание. Съществото стенеше и се гърчеше в пламъците, размахало ръце към мъчителите си. Пули го държеше на разстояние, а Омали добавяше още гориво към огъня. Движенията на съществото започнаха да се забавят и накрая то се свлече, за да бъде кремирано от всепоглъщащия огън.

Завесите спряха да се издуват и откъм градината се чу висок вой и стенания. Пули запуши ушите си с длани, а Професора стоеше неподвижен като истукан с книга в ръка. Омали избутваше настрани горящите книги, които бяха паднали от камината върху килима. Лицето му бе озарено от маниакална усмивка и той ръгаше останките на падналото същество с нескрита злоба.

Воят от градината започна да затихва, после се възцари тишина и Професора въздъхна дълбоко и рече:

— Всичката пепел трябва да бъде събрана и утре да бъде изхвърлена в Темза; чрез огън и вода и със свещеното слово ще бъдат унищожени те.

Омали измъкна полуобгорял том от скарата.

— Съжалявам за книгите — рече той, — но какво друго можехме да сторим?

— Няма значение, ти действа мъдро и без съмнение спаси живота ни. — Професорът докосна съсипаната корица на старинния том. — Жалко обаче, загубата е невъзвратима.

Пули свали ръце от ушите си.

— Отидоха ли си? — попита глуповато.

— Освен ако не се прегрупират за ново нападение.

Професорът поклати глава.

— Смятам, че няма да имат голямо желание да се върнат, но само като си помисля какво ще стане, след като съобщят за загубата на другаря си, се разтрепервам.