Робърт Ранкин - Антипапата

— Не всичко е добро — рече хладно Невил и размаха бинтования си пръст. — Някой можеше да бъде убит, затова повече не мога да търпя подобно нещо. Това тук е кръчма, а не изпитателен полигон за някакви шибани снаряди.

Невил преброи точния брой пенита и половин пени, пусна ги в чекмеджето и завъртя дръжката на апарата, докато не се появи надписа „Няма продажба.“ Сиамските близнаци си взеха халбите и се настаниха на една странична маса. Можеха да си предложат един другиму твърде малко теми за разговор; бяха изчерпили повечето, поради наложената им напоследък близост, която ги бе принудила да са свидетели на едни и същи събития. Ето защо си седяха и повечето време мълчаха, потиснати от страхове за неочаквани телеграми или съобщения, изпратени по пощенски гълъб.

Барът далеч не беше пълен. Стария Пийт седеше на обичайното си място, Чипс се бе проснал пред него и се правеше на безразличен към нежеланото лазене на една муха месарка към задните му части. Норман седеше на бара, нахлупил необикновена шапка с водно охлаждане, собствена направа, имаше и още двама-трима редовни посетители, които въпреки жегата опитваха флегматично да играят дартс. Електрически вентилатор индийски тип, инсталиран от пивоварната, се въртеше на тавана с дузина обороти в час и леко разклащаше свръхнагорещения въздух. Брентфорд отново бе изпаднал в апатия. Слънцето грееше през горните прозорци и мухите бръмчаха в ексцентричните си спирали над бара.

Пули гаврътна халбата си и рече:

— Погледни ги, целият град сякаш е замрял. Ние прекарваме нощите в мисловни битки със силите на мрака, докато Брентфорд най-кротко спи. Изглежда тъпо, нали?

Омали въздъхна.

— Но може би точно заради това вършим всичко — за да можем да седнем за малко в „Лебеда“, докато светът се разхожда навън.

— Може би — рече Пули и приключи с халбата си. — Още по една?

— Идеално.

Пули отнесе празните чаши до бара и, докато Невил ги пълнеше отново, опита всичко възможно да завърже някакъв разговор с нещатния барман.

— Е, какво ново, Невил? — попита. — Как се върти светът напоследък?

— По веднъж на всеки двайсет и четири часа — бе отговорът.

— Но все нещо трябва да се случва?

— Гребното езеро в Гънърсбъри пресъхнало — рече нещатният барман.

— Удивително — коментира Пули.

— Температурата се качи с още половин градус.

— О, това е хубаво, радвам се, че можем да очакваме малко хубаво време.

— Извадили два трупа от реката край Чизуик, били заседнали в тинята, след като нивото на водата спадна.

— Не думай! — рече Джим. — Да не би да познаваме някого от тях?

— Надявам се — не. Единственият изчезнал от Брентфорд през последните шест месеца е Соуп Дистант, но той е сам.

Лицето на Пули потрепна неволно, сигурно бе, че рано или късно някой нямаше да пропусне да открие добрия стар Соуп.

— И никой не знае какво се е случило с него, така ли? — попита небрежно.

— Носи се слух, че емигрирал в Австралия, за да бъде по-близко до дупките си в полюсите.

— И никой не е идентифицирал труповете в Чизуик?

— Не — отвърна Невил и бутна двете халби през бара. — Рибите са си свършили доста добре работата, но се смята, че са били двама пияни градинари, защото са намерили до тях и ръчна количка.

Пули, който бе вдигнал халбата към устните си, се задави и вдигна струя пяна към ноздрите си.

— Да не би нещо да не е наред, Джим?

— Не, просто ми влезе в кривото гърло.

— Е, може би преди да се задавиш до смърт, няма да имаш нищо против да платиш тези две питиета?

— О, да — рече Джим, избърса лице с ръкава на ризата си и рече: — Извинявай.

Омали бе подслушал всяка думица от разговора и когато пребледнелият Пули се върна с халбите, сложи пръст пред устните си и поклати глава.

— Кои мислиш, че са? — прошепна Джим.

— Нямам представа, а и няма начин Капитана да ни каже. Но аз се безпокоя за количката, ами ако някой я познае? — Омали загриза ноктите си. — Трябваше да съобщя, че е открадната — рече той. — А сега вече е малко късничко.

— Дори да я идентифицират като твоя, няма нищо, което да те свързва с труповете. Ние не знаем кои са били; малко вероятно е да си убил двама напълно непознати и след това да си изхвърлил труповете им със собствената си количка.

— Английската Гарда 20 20 Гарда — така се нарича полицията в Република Ирландия. — Б.пр. не ме долюбва — рече Джон. — Най-малкото ще й достави удоволствие да ме поразпита.

— Както и да е — отвърна Джим, — които и да са жертвите, те сигурно са били убити известно време преди Капитана да ги превози през парцелите и да ги изхвърли после в реката заедно с твоята количка, значи имаме перфектни алибита, защото по това време бяхме на каубойската вечер и всички ни видяха.