Робърт Ранкин - Антипапата

— Мамка му — изстена спасителят на човечеството, избърса от туидовия си костюм сплъстени рибешки люспи и осъществи навременно, макар и малко срамящо занаята оттегляне от територията на мисията в посока към имението „Бътс“.

Арчрой тренираше на успоредката на отец Мойти. След пристигането по пощата на том втори, а по-късно и на том трети от курса на граф Данте по смъртоносното бойно изкуство Димак, момъкът усети възродена жизненост, пулсиращо подмладяване на жизнените си сили. Младият отец го гледаше как тренира, възхитен от плавността на движенията му, от лекотата, с която прескачаше коня с един скок. Можеше само да ръкопляска и да аплодира удивителната проява на свръхчовешки контрол и дисциплина.

— Трябва да те поздравя, Арчрой — каза отец Мойти. — Никога не съм виждал подобно нещо.

— Едва сега започвам, отче — отвърна Арчрой. — Вижте това.

Той нададе страхотен вик и изпружи напред ръце в позата, описвана от граф Данте като „третия уравновесен удар на проникващата смърт“, след което скочи от пода чак до високия стълб на стенния часовник във физкултурния салон.

— Удивително — изръкопляска отново младият свещеник. — Удивително.

— Това е изкуството на древните източни умения — информира го Арчрой, след като се върна на пода от седемметровата височина на „гнездото“ си.

— Браво, браво, но кажи ми, синко, за какви цели може да бъде използвана такава изключителна гимнастика? Вече е твърде късно за олимпийските игри.

Арчрой подскачаше пред него и правеше дупки във въздуха със светкавичните си юмруци.

— Аз съм жестоко измамен мъж, отче — рече той.

Свещеникът сведе глава за молитва.

— Времената са трудни за всички ни. Сигурно имаш проблеми, които би искал да споделиш с мен, с Бога, с Църквата?

— Господ не е особено благосклонен към вашата църква напоследък.

Свещеникът се сепна изплашен.

— Хайде сега — рече той, — това са сурови и жестоки думи, какво имаш предвид?

Арчрой прекрати упражненията си и направи пълен шпагат, докосна с чело палеца на десния си крак и се изправи.

— Не ти остана паство, отче, не си ли забелязал?

Младият свещеник падна на колене.

— Изпаднал съм в немилост.

— Не си сторил нищо подобно, паството ти бе подмамено от един коравосърдечен и зъл мъж. През последните няколко месеца понесох маса удари и се заех сам да открия какво се случва наоколо. Напоследък ухото ми се долепя до множество преградни стени и знам за какво говоря.

Отец Мойти тромаво се изправи.

— Бих искал да узная повече за това, синко, затова нека се оттеглим в покоите ми за по едно малко шери.

— Е, само за едно малко, отче, аз тренирам.

Останалият без дъх Пули се втурна, залитайки, през френските прозорци на Професора и се хвърли в едно от креслата до камината.

— Ако съдя по размъкнатия ти и рошав външен вид, Джим, мисля, че носиш новина от най-спешен порядък — рече професор Слокъм, като вдигна глава от книгите си.

Пули пое дълбоко дъх.

— Може да се каже — отвърна задъхано.

— Успокой се, Джим, знаеш къде е уискито.

Пули си наля едно голямо.

— Без да разкрасявам нещата, Професоре — рече той, — но ти и Омали сте в голяма беда, всъщност — в най-голямата.

— Значи нашият човек ще направи хода си, така ли?

— Тази нощ ще изпрати онези гадни същества срещу вас.

— Е, добре. — Професора прекоси стаята и отиде до прозорците, затвори ги и спусна тежкия железен екран. — Не трябва да ни спипат по бели гащи, нали така?

— Къде е Джон? — попита Пули, след като огледа стаята. — Мислех си, че е тук.

Професорът погледна часовника си.

— Мисля си, че добрият стар Омали сега се е подпрял на бара в „Летящия лебед“ и надига пайнтова халба към устните си.

— Най-добре е да ида да го предупредя.

Професора кимна:

— Иди и го доведи колкото можеш по-скоро.

Омали наистина можеше да бъде намерен в „Лебеда“ с пайнтова халба в ръка и с голям пакет, увит в насмолена хартия, до лакътя си.

— На Професора е — обясняваше той на любопитните, които минаваха в близост, — много ценна, много стара книга.

Пули влезе в салона. Невил го посрещна с едно сърдечно „Добро утро, Джим, пайнт от обичайното?“, а Омали само кимна за поздрав, посочи пакета и рече:

— На Професора е, много ценна, много стара.

Пули пое халбата си и подаде точната сума през тезгяха. Невил я отчете в касовия апарат, който звънна и излезе надписа „Няма продажба.“

— От пивоварната ми предлагат един от онези новите, компютъризирани с микрочипове касови апарати — обясни нещатният барман на Пули. — Изглежда са обсебени от апарати, които наистина регистрират постъпилите в тях пари. Аз самият не го възприемам.