Робърт Ранкин - Антипапата

— Два пъти в десетката — обяви Стария Пийт. — Налейте на този човек един пайнт.

Невил се изправи пребледнял и разтреперен и погледна ужасен пакета.

— Няма дори една вдлъбнатинка, проклетникът — рече новопосветеният растафарианец.

— Хайде, стига — каза Пули, — всичко това вече излиза извън контрол. Омали, занеси веднага този пакет на Професора!

Публиката обаче не щеше и да чуе.

— Донеси газовата си горелка, Лио — рече някой и Лио напусна бара.

Омали взе пакета от барплота и понечи да тръгне към вратата. Публиката го наобиколи.

— Остави това нещо, господинчо — рече някой. — Остави го, докато Лио не се върне.

— Хайде, момчета — каза Омали, — това е лудост, да не би в Брентфорд да владее законът на мафията? Хайде, стига.

— Нещата отидоха твърде далеч — рече Джим и се намеси в разправията.

— Прави каквото си искаш, приятел — рече един як надничар, — но пакетът остава тук.

— Този човек тук владее Димак — рече Пули и посочи ирландския си спътник, — най-смъртоносното бойно изкуство, познато на човечеството и той може…

— „Мигновено да обезвреди, осакати и убие, като ръцете и краката му са смъртоносни оръжия“ — пропя публиката в унисон. — Чували сме го това.

— Удари, Джон — рече Пули, — дай им да се разберат с желязната си ръка.

— Железните ми ръце в момента са малко поръждясали — отвърна Омали. — Арчрой е човекът, който ти трябва за тази цел.

— Повика ли ме някой?

Гласът долетя откъм вратата на бара и публиката се обърна като един, слисана и потънала в абсолютно мълчание от видяното. В рамката на вратата на „Лебеда“, която винаги е била отлична сцена за подобни неща, стоеше импозантна фигура, в която хората разпознаха с известно затруднение не кой да е, а Арчрой.

Беше захвърлил обичайната си зле прилягаща му перука и я бе заменил с тъмна прическа, плод на източно вдъхновение, която бе захваната с фино резбовани игли от слонова кост с връхчета от черен кехлибар. Беше облечен в дълго до пети черно кимоно, бродирано богато със златисти китайски йероглифи, крачеше обут с обувки на високи дървени подметки, любими на самураите от Четиринайсетата династия.

— Дявол да го вземе! — рече Стария Пийт. — Че това е шибаният Хирохито, бе!

Арчрой пристъпи напред и разпръсна тълпата пред себе си.

— Покажете ми пакета — заповяда той.

Пули с удивление установи, че Арчрой дори бе усвоил псевдояпонски акцент. А у него имаше и някаква неопределима промяна, не се дължеше само на източните му салтанати. Беше се променил и физически, това бе очевидно, раменете му бяха по-широки, а бедрата — по-тесни. Изпод копринените гънки изпъкваха мощни мускули.

Омали му подаде пакета с изключителна проява на учтивост.

— Моля! — рече той и се усмихна сладко.

— И не може да бъде отворен?

Публиката закима като един.

— Непробиваем е — рече някой.

— Ха! — рече Арчрой без да помръдне устни. — Двама да го държат от двете страни.

Омали сви рамене.

— Какво толкова може да стане? Най-добре да направим, както казва.

Той и Пули застанаха на метър, метър и нещо разстояние един от друг в средата на салона, хванали пакета с протегнати ръце.

— Най-добре е някой да ви помогне — рече Арчрой, докато заемаше стойка пред пакета.

Неколцина мъже пристъпиха напред и помогнаха в захващането и поддържането на пакета. Изглеждаха наистина впечатляваща група, доста приличаща на една от онези фантасмагорични „живи картини“ на Уилям Блейк на борещи се исторически фигури, притиснати една в друга в безкраен титаничен конфликт. Но тези неуловими прилики бяха чужди на повечето от присъстващите, които просто разчистиха път на лунатика в кимоното.

— Когато извикам, стискайте колкото можете по-здраво — нареди Арчрой.

Държащите, поддържащите, стискащите кимнаха в знак на съгласие. Арчрой отстъпи назад и изпълни серия от нелепи, фучащи движения с ръце. Пое дълбоко дъх и затвори очи; бавно прибра дясната си ръка и сви пръстите в юмрук с ужасяващо изпукване на кости и стави.

— У-у-у-са-а-а! — изкрещя той.

Онези, които бяха наблюдавали удара му, и до ден-днешен твърдят, че не са видели ръката му да помръдва; в един миг тя бе увиснала неподвижна на височина на рамото зад гърба му в следващия пак така неподвижна, но изпружена напред със свит юмрук — там, където допреди малко се намираше пакетът.

Двете групички държащи, поддържащи и стискащи се строполиха в две противоположни посоки, досущ като две групи състезатели по теглене на въже, чието въже изведнъж им е отнето. Почти веднага последва трясък, последван от още два. Ошашавените зрители се обърнаха към източника на трясъците. Пакетът бе прелетял през бара и направо през външната стена, оставяйки идеално оформена квадратна дупка, за да маркира мястото на отлитането си.