Робърт Ранкин - Антипапата

— Може би ще го възприемат, ако им обясниш, че водиш счетоводство — предложи Пули. — Това е често срещана практика при кръчмарите.

— Винаги сме на печалба — отвърна с нотка на обида в тона Невил, — никой не може да ме обвини в нечестност.

— Разбира се, че не може, но пивоварните са прочути с тези неща. Защо просто не приемеш новия касов апарат и не оставиш Омали да го третира така, както и стария джубокс?

Ирландецът се ухили доволно. Пред вратата на „Лебеда“ спря камион на пивоварната и Невил изчезна по стълбите надолу към избата, за да отвори вратата. Пули дръпна Омали настрани.

— Най-добре е веднага да отидеш при Професора — рече настоятелно. — Имате малко неприятности откъм мисията, нашият човек папа Алекс е зажаднял да изпие кръвчицата ви.

— Винаги си носил най-хубавите вести, а, Джим? — рече Омали. — Аз и без друго трябва да отида там, пристигна последната книга на Професора.

Омали посочи пакета върху бара.

— Още древни магии, така ли? — попита Пули. — Чудя се какво ли има в тази.

— Още нечитаеми латински текстове, какво друго? Старикът попива знанията като сюнгер, не знам къде ги побира, във всеки случай главата му не е по-голяма от моята.

Пули вдигна пакета от бара и го раздруса леко.

— Много е тежка за размера си. Сигурен ли си, че е книга?

— Нямам причини да се съмнявам, всички останали пратки съдържаха книги.

Пули прокара пръст по лъскавата повърхност.

— Почти като метална е, но я виж тук, как е запечатана? Няма никакви „езици“ и свръзки, сякаш книгата е затворена в излят калъф, а не е била пакетирана.

— Вярно, я се опитай да я отвориш.

— По-добре да не го правя, на Професора това няма да му хареса.

— Опитай де, аз вече го направих.

Джим заби нокътя на палеца си в предполагаемото ъгълче на опаковката и леко натисна. Опаковката остана невредима.

— Нищо — рече слисан той, — дори не се одраска.

— Използвай тогава джобното си ножче, не се оставяй да те победи.

Пули извади скаутския си нож с петнайсет функции и избра най-смъртоносното острие. Натисна пакета здраво върху барплота и заби яко ножа в него. Острието се изкриви леко, плъзна се по пакета и се заби в тезгяха.

— Проклет вандал! — изкрещя Невил, който тъкмо влизаше в салона. — Видях те!

— Опитвам се да отворя тази пратка — обясни Пули, издърпа ножа си и разтърка с наплюнчен пръст наранената повърхност на барплота.

— Дай ми я — рече сърдито нещатният барман. — Аз ще ти я отворя. — Издърпа отварачка за консерви, която висеше на халка на колана му. — Никоя пратка не може да ти се опре, ако знаеш как.

Той прокара острието на отварачката по дължината на пакета. Не остана дори драскотина.

— Какво е това? — попита нещатният барман. — Номер, или някакъв нов вид хартия?

И той се зае пак да драска и стърже с подновена енергия. Мъчеше се с пакета като обсебен, но не успя да направи нищо, освен да строши нокътя на левия си палец и да съсипе отварачката си.

— Мръсник — изкрещя нещатният барман, — това бе любимата ми. Чакай тук! — и той се отдалечи от бара, оставяйки подире си фина кървава следа.

— Дали имаше предвид, че отварачката му е била любима, или нокътят? — запита Омали.

Невил се появи отново зад бара, стиснал с бинтованата си ръка петдесетсантиметров касапски сатър.

— Поставете го тук — настоя той.

— Чакай сега, успокой се — рече Пули, — в крайна сметка този пакет дори не е наш. С това нещо ти направо ще го съсипеш.

— Само с един удар — каза Невил. — Само един. Ще отсека само крайчеца му, няма да повредя съдържанието му, кълна се!

— Него го бива със сатъра — обади се някой. — Не се бойте, ще отвори проклетия пакет.

Пули погледна Омали.

— Ти как мислиш?

— Не може да навреди. Ако повреди книгата, винаги можем да кажем, че се дължи на Пощите по време на транспортирането.

— Добре — рече Пули. — Един удар, но бъди внимателен, за Бога.

Пакетът бе поставен върху барплота и зрителите се оттеглиха на безопасно, според тях, разстояние. Невил зае съответната поза спрямо пакета, разкрачи крака и завъртя задника си по начин, по който най-добрите професионални играчи на голф се подготвят за удар по топката към далечна и трудна дупка. Плю си на ръцете и вдигна сатъра високо над главата си, след което го стовари със сила, която би направила чест на Вълка от Кабул, размахал легендарната „Клики Ба.“

Посетителите на бара ахнаха, когато сатърът удари пакета по средата, изхвърча от ръцете на нещатния барман и полетя над приведените им глави като стрела на арбалет, след което се заби до дръжката в дъската за дартс.