Робърт Ранкин - Антипапата

Когато наближи Омали, го завари на четири крака да се рови в пръста. За щастие бе далеч от мястото, където първоначално бе посято вълшебното зърно.

— Аха — рече неочаквано Омали и вдигна прашната бутилка „Олд шейкбели“ към лунната светлина. — Свежа като трипаундова банкнота.

— Добро представление — рече Джим и се строполи по задник.

Бутилката бе бързо отворена и двамата си седяха и отпиваха един подир друг, в мир с целия свят, поделили последната цигарка на Джим.

— Животът обаче си го бива, нали? — рече Джим, докато обърсваше гърлото на бутилката с наетия си ръкав.

— Дума няма.

Пули се излегна, подпрян на лакти, и се вгледа с копнеж в луната.

— Понякога се питам…

— Знам — прекъсна го Омали, — понякога се питаш дали там горе има хора като нас, които се чудят дали има хора като тях тук, долу при нас.

— Точно така — каза Джим.

Изведнъж далеч в мрака, идващ очевидно откъм задната стена на градината на мисията, се разнесе тежко, макар и приглушено, издумкване.

— Какво мислиш, че беше това, а? — попита Джон.

— Нямам никаква представа, наистина, дай да си дръпна веднъж от цигарката.

Омали подаде на Джим цигарата, взе бутилката и като я вдигна, опразни голяма част от съдържанието й.

— Навярно е било котка — рече той.

— Арчрой ми каза веднъж, че видял гигантски подивял котарак, който бродел из парцелите. Бил едър като тигър, така каза той.

— Както добре ти е известно, Арчрой е често подвластен на полетите на фантазията.

— Онзи път бе много сериозен, защото се втурна в „Лебеда“ и поръча голямо бренди.

Пули се размърда неудобно върху пръстената си седалка.

— Не бих искал да свърша дните си като вечеря на някой котарак — рече той. И изведнъж се чу второ и малко по-силно думкане, което бе последвано почти веднага от звука на влачещи се крака.

— Това е дяволското чудовище! — рече Джим.

Омали се хвърли на земята като командос и пропълзя до ръба на падинката. Пули сграбчи паднала на земята вила и, след като пресуши бутилката, го последва крадешком. Сега към тях се носеха звуците на пъшкане и сумтене, последвани от едно далечно „скръц-скръц.“

— Това може би е гигантска мишка — прошепна дрезгаво Джим.

— Не ставай такъв проклет глупак — отвърна Омали. — Само едно нещо наоколо издава такъв звук и това е моята шибана ръчна количка.

— Ш-ш-ш-т! — прошепна Джим. — Наближава.

Двамата се спотаиха и се вторачиха косо в мрака.

От сенките се появиха неясните очертания на мъжки силует. Като наближи още малко, Пули и Омали разпознаха в тъмната фигура посивялата брадичка на мореплавателя капитан Карсън. Беше облечен в униформа на Кралските ВМС и буташе с известно затруднение количката на Омали, която бе тежко натоварена с два големи и необичайно издути картофени чувала.

Вече се намираше само на десетина метра и двамата скрити рейнджъри можеха да видят лицето на Капитана. То бе в състояние да предизвика ужас у всекиго — със смъртно бяла и сякаш флуоресцираща на отвратителната лунна светлина кожа, с изкривени надолу устни, изразяващи силна омраза, с изцъклени и безжизнени очи.

Пули потрепери и дръпна ирландското си приятелче надолу, докато количката на ирландеца и зомбираният й водач минаваха съвсем наблизо.

— Тук нещо не е наред — каза Джон и коленните му стави изпукаха. — Да го проследим.

Джим се поколеба.

— Време ми е да си ходя — рече той.

Омали плесна страхливия си спътник.

— Това е моята шибана количка — рече той.

Ниско приведени и притичвайки от едно скришно място към друго, двамата абсолютно обезумели рейнджъри последваха сред парцелите внушаващия ужасен страх силует със скърцащата количка.

— Насочва се към реката — каза останалият без дъх Джим, все още стиснал здраво вилата.

Малко по-напред се чуха още звуци на напрягане и пъшкания, последвани от две силни изплясквания.

— Мисля, че вече е стигнал до нея — каза Джон.

Чуха се още едно-две изскърцвания и ново силно изпляскване.

— Онзи изхвърли и количката ми, копелето! — изстена Омали.

Джим рече:

— Извини ме, Джон, но имам малко работа.

След което се обърна и тръгна слепешката из гората от колчета за градински боб.

— Наведи се, глупак такъв — прошепна Джон, препъвайки се в борещия се Пули, — онзи се връща.

Капитана се появи изведнъж от сенките на крайбрежните дъбове. Сигурно бе забелязал двамата паднали рейнджъри, ала нищо в погледа му не подсказваше, че ги бе познал. Приближаваше с вдървена походка, досущ като сомнамбул, мина покрай рейнджърите и се насочи към мисията.