Робърт Ранкин - Антипапата

— Като се замислям сега — рече той — не си спомням планът, който дойде от пивоварната, да бе съпроводен от спецификация на материалите.

— Аха! — възкликна Джон. — Значи не всичко е загубено.

— Горкият стар „Лебед“ — рече Пули. — Каква трагедия.

— Колко хубаво сме си прекарвали тук — каза Омали.

— Сигурно ще го разрушат — рече Невил. — Пивоварната навярно ще го превърне в дискотека или в ресторант, или в нещо друго. Много ги бива да посегнат на част от английското наследство и да го съсипят. И ще почнат да сервират газирана бира и пилета в кошници, само почакайте и ще видите.

— Ще направим петиция — каза Джим. — Брентфордци няма да понесат подобно нещо.

— Няма ли? — Невил кимна към строшените витрини. — Погледнете натам. И какво виждате?

— Нищо, само светлините на жилищните блокове.

— Да, жилищните блокове. Преди петнайсет години там живееше цяла общност, малки кръчми, ъглови магазини, грънчарници, улици, пълни със семейства, които се познаваха до едно.

Джим кимна тъжно.

— И всичко това вече го няма.

Тримата посръбнаха мълчаливо от питиетата си, а атмосферата сякаш натежа от носталгични спомени.

Винаги реалист, Омали рече:

— Няма смисъл да подсмърчаме за добрите стари времена. Когато моето семейство дойде от старата родина, се нанесохме в една от онези малки бърлоги, дето бяха на мястото, където сега са блоковете. Спомням си много добре. Няма топла вода, няма баня, тоалетната навън замръзва през зимата, плъхове, дървеници, децата кашлят от дифтерит — няма що, страхотни бяха добрите стари времена. И ще ви кажа нещо: виках ура, когато булдозерът бутна старата ни къща. Истинско шибано избавление, ето какво си рекох.

Джим се усмихна леко.

— И доколкото си спомням съдебните пристави ви преследваха цели шест месеца след това за неплатен наем за пет години.

Омали се разсмя от все сърце.

— Вярно — рече той. — Тате обаче се върна тогава в родината. „Назад към земята, Джон“ — каза ми той. — „От земята може да се спечели истинско богатство“. Луд като шапкар, такъв беше тате.

— Жив ли е още татко ти? — попита Невил.

— О, да, жив е. Неотдавна четох в дъблинската преса за един старец на осемдесет и шест години, който бил даден под съд за бащинство от шестнайсетгодишна послушница в манастир. Сто на сто е бил баща ми.

— Тези Омали са забележителни женкари, това е вярно — намеси се Джим. — Наоколо има твърде много доволни вдовици, които ще го потвърдят.

Омали цъфна с победната си усмивка.

— Бих бил благодарен, ако запазиш недискретните си забележки за себе си, Джим Пули — рече той. — Аз съм човек с най-висши принципи.

— Ха! — възкликна Джим, като си спомни спектакъла с облените от лунна светлина бутове, които извършваха своите хидравлични движения в брачното ложе на Арчрой. — Ти си безпринципен простак, но аз съм горд да те нарека свой приятел.

— И двамата сте добри мъже — каза Невил и в здравото му око най-неочаквано се появи сълза. — Приятелството е чудесно нещо. Каквото и да отреди бъдещето на „Лебеда“, искам да знаете, че за мен винаги ще бъде удоволствие да ви обслужвам.

— Хайде, хайде сега — каза Джим и потупа нещатния барман по рамото. — Очакват ни велики дни, в това съм сигурен.

— Простете ме за тази емоционалност — каза Невил. — Напих се.

— Аз — също — каза Джон.

— А аз мога да се изправя сам и трябва да споделя, че съм трезвен — заяви Джим и наля в чашата си остатъка от уискито.

Малко по-късно можеха да се видят двама мъртво пияни Самотни рейнджъри, вече малко поокъсани, без шапки и маски, запътили се към парцелите „Дева Мария.“

— Имам една малка реколта под пасищата си, която ще ти се види много вкусна — рече ирландският рейнджър на своя компадре 13 13 Компадре — исп. — приятел, побратим. — Б.пр. .

Джим се молеше само да не намекваше за някаква наркотична издънка от откраднатото бобено зърно.

Двамата пристигнаха пред желязната порта и застанаха пред ръждясалата постройка, подпирайки се един друг.

— Направих една сделчица — ухили се Омали и дръпна долния си клепач по неприличен начин, след което се заклатушка към потъналия в тишина парцел.

Пак беше хубава лунна нощ и старият селенов диск плуваше в безоблачното небе. Дълги нащърбени сенки, хвърляни от колчетата на боба, от изоставени ръчни колички и заключени с тежки катинари бараки сякаш гравираха рязко открояващи се върху необичайно белезникавата земя форми.

Внимателно придвижващият се силует на Омали изведнъж залитна напред и изчезна в падинката пред парцела му. Джим, който бе паднал преди неочакваното изчезване на спътника си, се изправи трудно на крака, пристегна шала си заради свежия нощен въздух и се запрепъва подире му.