Робърт Ранкин - Антипапата

Първата експлозия общо взето не беше голяма; в никакъв случай не бе от мащаба на изригването на вулкана Кракатау и е съмнително дали изобщо бе регистрирана от сеизмографите в Гринуич. Втората обаче бе определено най-запомняща се. Навярно учен, специализирал в тази област, би могъл да изчисли мегатонажа на трийсет каси „Олд шейкбели“. Трябва обаче да приемем, съгласно нетехническия жаргон на Джон Омали, който тъкмо се връщаше от парцела си, където бе заровил двайсет и четири бутилки от летливата течност, че „беше бая силен взрив.“

Взривната вълна разкъса „Лебеда“, преобърна пианото, изтръгна полираните дръжки на бирените помпи и ги изстреля през витрината като торпеда със сребърни върхове. Издупченият като швейцарско сирене покрив на мъжката тоалетна бе изтръгнат от проядените си от дървояди греди и прелетя свободно над половин дузина задни дворове. Тълпата каубои, които бяха заели укрития зад паркираните коли на „Ийлинг роуд“, залегна и запуши уши, докато върху нея се изсипваше дъжд от почернели парчета стъкло.

Невил бе относително невредим. Когато почувства, че вече е безопасно, той надигна благородната си глава над тезгяха, за да надникне през треперещите си пръсти към опустошението, което някога беше негова гордост и радост.

„Лебедът“ бе обгърнат от дим, но доколкото Невил можеше да види, основната му конструкция изглеждаше цяла. Що се отнася до каубойските декорации и мебелировката на кръчмата, твърде малко неща биха могли да влязат в работа и при най-необуздано въображение. Масите и столовете бяха последвали посетителите в бързото им бягство към изхода, но за разлика от късметлиите пияници, отчаяният им опит да избягат бе осуетен от предната стена, където лежаха струпани като барикадите на революционен Париж. Талашът изпълваше салона, досущ като талашена снежна буря, а на пода, по средата на салона, лишен от повечето си дрехи, но все още с овъглените останки на готварската шапка на глава лежеше Младият господар Робърт. Невил отупа талаша от раменете си и за свое удивление откри една оцеляла самотна бутилка уиски. Това наистина бе нощ, която дълго щеше да се помни.

Поокуражилите се вече каубои се бяха надигнали от укритията си и се втурнаха към вратата на „Лебеда.“ На останалите без стъкла витрини се появиха лица и в изпълнения с пушек въздух се разнесоха глуповати викове от типа „Добре ли сте?“ и „Има ли някой вътре?“

Невил обърна уискито си и се прехвърли през бара, за да огледа падналата фигура на Младия господар, който даваше някакви признаци на живот. Посетителите най-накрая нахлуха в бара и се струпаха мълчаливо около проснатата фигура.

— Той е добре, нали? — рече Манди. — Искам да кажа, че още диша, нали? — Невил кимна. — Сандра се обади за линейка и на пожарната.

Над „Летящия лебед“ се издигаше голям, гъбовиден облак. Първата пожарна команда, която пристигна за рекордно кратко време, след като бе станало ясно, че гори кръчма, се задоволи да изпръска нерешително един пожарогасител върху почернелия вътрешен двор и да спаси за незабавна консумация оцелелите бутилки с пиене. Шофьорът на линейката попита саркастично дали Невил не би искал да си запише домашния му телефонен номер, в случай, че тази вечер се случат още бедствия.

Когато машините най-сетне си тръгнаха, драматично подрънквайки със звънците си с надеждата да събудят онези местни жители, които бяха проспали експлозията, връз „Летящия лебед“ се спусна мрачна и съчувствена тишина. Каубоите се разпръснаха като уестърн призраци, а зяпачите, които бяха събудени от суматохата, угасиха лампите и се върнаха в леглата си.

Останаха само Невил, Пули и Джон Омали. Невил бе извадил две бутилки скоч от личните си запаси в гардероба. Тримата седяха където намерят в разрушения бар, посръбваха от питиетата си и обсъждаха разрухата.

— За тази работа ще хвърчат глави — въздъхна Невил. — И моята в частност.

Омали кимна замислено и рече:

— Е, поне сега ще се сдобием с нов покрив.

— Благодаря много — отвърна Невил.

— И все пак, беше много забавно, нали така? — рече Джим. — Мисля си дали пивоварната няма да развие успеха с нови варианти — например „Хавайска нощ“ или фестивал „Веселата Англия“, или пък нещо подобно.

Невил се усмихна болезнено.

— Нещо не ми се вярва.

— Трябва да съдиш онзи Косматия Дейв — предложи Джон. — Той и онзи негов космат брат са истинска опасност за живота.

Невил отвори втората бутилка скоч.